Извади личната си карта, откъде я гледаше усмихната й физиономия, ала до снимката с ясни букви бе очертано нечие чуждо име, заедно с чужд адрес и лични данни. Изабела. Беше звучно, красиво, нежно име – епитети, с които рядко се обръщаха към нея. Но тя не искаше да бъде нежна, нито пък красива – искаше да се превърне в ловец, с когото баща й да се гордее, а за жалост бе изостанала някъде назад по пътя към осъществяването на мечтата си. Никога не бе предполагала, че ще е толкова трудно, ала насладата от победата щеше да е десетократно по-голяма. Стига да изпълнеше задачата, повтори си наум, докато през това време ловко преметна малката дамска чанта през едното си рамо, а с другата ръка грабна картата от огромните ръце на горилата пред нея. Охраната на клуба включваше всичко на всичко двама въоръжени, едри мъже, които бяха достатъчно безскрупулни, за да убият човек на място, но достатъчно страхливи да не доближават вампири. Самата тя бе стигала многократно пъти до саморазправа с тях, върху лицето на единия все още стоеше лека синина да му напомня за позорната загуба от едно момиче, както той се бе изразил. Познаваха я, затова и никой не си позволяваше да я докосва. Влезе необезпокоявана в заведението, усмихвайки се лукаво на единия. Късата черна рокля едва прикриваше пищните й форми, а високите обувки й придаваха допълнителна височина и правеха краката й безкрайно дълги. Косата й се спускаше като водопад от къдрици до средата на гърба й, а аленочервените й устни се извиха в игрива усмивка щом силната музика и шума на тълпата я заляха. Не харесваше тази дупка, но много сполучливи сделки бяха сключени именно в прашните сепарета, много ценна информация бе изказана между тези стени и тя продължаваше да се връща тук. На лов.
Седна на един висок стол и подпря лакти на стъкления бар. Телефонът извибрира в малката й чантичка. Поръча си едно мартини и отвори съобщението, което бе получила. Снимка на привлекателен мъж около трийсестте озари лицето й. Толкова се бе вгледала в перфектните му черти, че се стресна, когато барманът прекъсна потока й от мисли и й подаде стъклената чаша с прозрачна течност. Грабна малката маслина и я завъртя между устните си, приковавайки погледа му. Често се случваше. Да бъде наблюдавана. Но тази вечер тя щеше да дебне своята плячка. А първата й, най-важна жертва я гледаше от екрана на телефона й със загадъчните си сини очи и разрошена коса. Информаторите й бяха подсказали, че ще е тук тази вечер. От нея се изискваше да го намери, оттам нататък методите и времето нямаха значение, единствено резултатът, а той бе – един вампир по-малко.
Поръча си още едно мартини, докато очите й шареха из танцуващата тълпа, сред хората, които влизаха и излизаха от бара, когато го видя. Сърцето й запрепуска като на уплашена сърна, а краката за момент се подкосиха. И това нямаше общо с перфектната му външност, а с тежестта, която тази задача имаше. Беше първата, а ако не се справи щеше да се окаже и последната. Прибра набързо телефона и изпит на две глътки течността в чашата, докато погледът й не се откъсваше от високата му фигура. Забеляза как се приближава към нея, затова се насили да отклони глава и да се престори, че е заинтригувана от марките алкохол на бутилките, разположени пред нея. Усещаше цялостното му присъствие да я залива като огромна вълна, носеше й безпокойство. Настани се на три стола от нея, но чувстваше сякаш е точно до нея. Страхуваше се, беше прекалено важно, за да обърка нещо точно сега. Вдиша и издиша дълбоко, грабна малката чантичка, придаде си онази игрива усмивка и отмятайки къдриците от лицето си, обърна цялата си фигура в негова посока, кръстосвайки крака така, че да му даде пълен достъп до голата си, настръхнала кожа.
-Ще ми позволите ли да ви почерпя едно питие? –действаше направо. Извика с изящната си ръка, на която проблесна сребърна гривна, бармана и поръча от алкохола, който забеляза в кристалната чаша пред жертвата си. Усмивката й премина от игрива в полусериозна.
-Струвате ми се познат. Срещали ли сме се преди? – поредната банална забележка, но защо ли сега ролите бяха разменени? Знаеше, че действа прибързано, трябваше да го остави сам да я забележи и да дойде при нея, но се боеше, че времето й изтича, затова се втурна през глава в дълбокото.
Седна на един висок стол и подпря лакти на стъкления бар. Телефонът извибрира в малката й чантичка. Поръча си едно мартини и отвори съобщението, което бе получила. Снимка на привлекателен мъж около трийсестте озари лицето й. Толкова се бе вгледала в перфектните му черти, че се стресна, когато барманът прекъсна потока й от мисли и й подаде стъклената чаша с прозрачна течност. Грабна малката маслина и я завъртя между устните си, приковавайки погледа му. Често се случваше. Да бъде наблюдавана. Но тази вечер тя щеше да дебне своята плячка. А първата й, най-важна жертва я гледаше от екрана на телефона й със загадъчните си сини очи и разрошена коса. Информаторите й бяха подсказали, че ще е тук тази вечер. От нея се изискваше да го намери, оттам нататък методите и времето нямаха значение, единствено резултатът, а той бе – един вампир по-малко.
Поръча си още едно мартини, докато очите й шареха из танцуващата тълпа, сред хората, които влизаха и излизаха от бара, когато го видя. Сърцето й запрепуска като на уплашена сърна, а краката за момент се подкосиха. И това нямаше общо с перфектната му външност, а с тежестта, която тази задача имаше. Беше първата, а ако не се справи щеше да се окаже и последната. Прибра набързо телефона и изпит на две глътки течността в чашата, докато погледът й не се откъсваше от високата му фигура. Забеляза как се приближава към нея, затова се насили да отклони глава и да се престори, че е заинтригувана от марките алкохол на бутилките, разположени пред нея. Усещаше цялостното му присъствие да я залива като огромна вълна, носеше й безпокойство. Настани се на три стола от нея, но чувстваше сякаш е точно до нея. Страхуваше се, беше прекалено важно, за да обърка нещо точно сега. Вдиша и издиша дълбоко, грабна малката чантичка, придаде си онази игрива усмивка и отмятайки къдриците от лицето си, обърна цялата си фигура в негова посока, кръстосвайки крака така, че да му даде пълен достъп до голата си, настръхнала кожа.
-Ще ми позволите ли да ви почерпя едно питие? –действаше направо. Извика с изящната си ръка, на която проблесна сребърна гривна, бармана и поръча от алкохола, който забеляза в кристалната чаша пред жертвата си. Усмивката й премина от игрива в полусериозна.
-Струвате ми се познат. Срещали ли сме се преди? – поредната банална забележка, но защо ли сега ролите бяха разменени? Знаеше, че действа прибързано, трябваше да го остави сам да я забележи и да дойде при нея, но се боеше, че времето й изтича, затова се втурна през глава в дълбокото.
Последната промяна е направена от raven. на Сря Авг 22, 2018 5:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път