Black Dagger Brotherhood
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Black Dagger Brotherhood

Role play game forum based on the "Black dagger brotherhood" novels


You are not connected. Please login or register

Black Dagger Brotherhood » Your first category » Your first forum » To burn with desire and keep quiet about it is the greatest punishment we can bring on ourselves.

To burn with desire and keep quiet about it is the greatest punishment we can bring on ourselves.

2 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

raven.

raven.

Извади личната си карта, откъде я гледаше усмихната й физиономия, ала до снимката с ясни букви бе очертано нечие чуждо име, заедно с чужд адрес и лични данни. Изабела. Беше звучно, красиво, нежно име – епитети, с които рядко се обръщаха към нея. Но тя не искаше да бъде нежна, нито пък красива – искаше да се превърне в ловец, с когото баща й да се гордее, а за жалост бе изостанала някъде назад по пътя към осъществяването на мечтата си. Никога не бе предполагала, че ще е толкова трудно, ала насладата от победата щеше да е десетократно по-голяма. Стига да изпълнеше задачата, повтори си наум, докато през това време ловко преметна малката дамска чанта през едното си рамо, а с другата ръка грабна картата от огромните ръце на горилата пред нея. Охраната на клуба включваше всичко на всичко двама въоръжени, едри мъже, които бяха достатъчно безскрупулни, за да убият човек на място, но достатъчно страхливи да не доближават вампири. Самата тя бе стигала многократно пъти до саморазправа с тях, върху лицето на единия все още стоеше лека синина да му напомня за позорната загуба от едно момиче, както той се бе изразил. Познаваха я, затова и никой не си позволяваше да я докосва. Влезе необезпокоявана в заведението, усмихвайки се лукаво на единия. Късата черна рокля едва прикриваше пищните й форми, а високите обувки й придаваха допълнителна височина и правеха краката й безкрайно дълги. Косата й се спускаше като водопад от къдрици до средата на гърба й, а аленочервените й устни се извиха в игрива усмивка щом силната музика и шума на тълпата я заляха. Не харесваше тази дупка, но много сполучливи сделки бяха сключени именно в прашните сепарета, много ценна информация бе изказана между тези стени и тя продължаваше да се връща тук. На лов.
Седна на един висок стол и подпря лакти на стъкления бар. Телефонът извибрира в малката й чантичка. Поръча си едно мартини и отвори съобщението, което бе получила. Снимка на привлекателен мъж около трийсестте озари лицето й. Толкова се бе вгледала в перфектните му черти, че се стресна, когато барманът прекъсна потока й от мисли и й подаде стъклената чаша с прозрачна течност. Грабна малката маслина и я завъртя между устните си, приковавайки погледа му. Често се случваше. Да бъде наблюдавана. Но тази вечер тя щеше да дебне своята плячка. А първата й, най-важна жертва я гледаше от екрана на телефона й със загадъчните си сини очи и разрошена коса. Информаторите й бяха подсказали, че ще е тук тази вечер. От нея се изискваше да го намери, оттам нататък методите и времето нямаха значение, единствено резултатът, а той бе – един вампир по-малко.
Поръча си още едно мартини, докато очите й шареха из танцуващата тълпа, сред хората, които влизаха и излизаха от бара, когато го видя. Сърцето й запрепуска като на уплашена сърна, а краката за момент се подкосиха. И това нямаше общо с перфектната му външност, а с тежестта, която тази задача имаше. Беше първата, а ако не се справи щеше да се окаже и последната. Прибра набързо телефона и изпит на две глътки течността в чашата, докато погледът й не се откъсваше от високата му фигура. Забеляза как се приближава към нея, затова се насили да отклони глава и да се престори, че е заинтригувана от марките алкохол на бутилките, разположени пред нея. Усещаше цялостното му присъствие да я залива като огромна вълна, носеше й безпокойство. Настани се на три стола от нея, но чувстваше сякаш е точно до нея. Страхуваше се, беше прекалено важно, за да обърка нещо точно сега. Вдиша и издиша дълбоко, грабна малката чантичка, придаде си онази игрива усмивка и отмятайки къдриците от лицето си, обърна цялата си фигура в негова посока, кръстосвайки крака така, че да му даде пълен достъп до голата си, настръхнала кожа.
-Ще ми позволите ли да ви почерпя едно питие? –действаше направо. Извика с изящната си ръка, на която проблесна сребърна гривна, бармана и поръча от алкохола, който забеляза в кристалната чаша пред жертвата си. Усмивката й премина от игрива в полусериозна.
-Струвате ми се познат. Срещали ли сме се преди? – поредната банална забележка, но защо ли сега ролите бяха разменени? Знаеше, че действа прибързано, трябваше да го остави сам да я забележи и да дойде при нея, но се боеше, че времето й изтича, затова се втурна през глава в дълбокото.



Последната промяна е направена от raven. на Сря Авг 22, 2018 5:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Assail

Assail
Admin

Въпреки, че бе дошъл тук по работа, съблазнителния й глас го накара да се обърне към нея. Преди да отговори по какъвто и да е начин на думите й, погледа му се спусна много бавно надолу, попивайки всеки детайл. Тялото й беше изкусително, а малкото парченце плат, което днешните жени наричаха рокля, провокираше всичко мъжко в него. Проследи извивките на дългите й крака, които сякаш нямаха край и после повтори всичко отново, връщайки очите си върху нейните, където го очакваше дръзкият й поглед.
При други обстоятелства, щеше да се обърне отново напред и да я отсвири с демонстративна преструвка, че не я е чул. Редовно задоволяваше глада си за кръв, благодарение на Нааша, една бъдеща вдовица на глимерата, чиито хелрен вече не можеше да се погрижи за нея. Разбира се, тя задоволяваше и много повече от това, но така и не бе успяла да предизвика интереса у него, който очевидно изпитваше самата тя. Не можеше да каже, че жените като същества го вълнуваха особено, но дори и той не можеше да остане безпристрастен към една изключително красива представителка на нежния пол.
Преподобния обаче все още го нямаше, а тъй като Асейл не желаеше да се занимава с подчинените му, особено с Хекс, която и без това го ненавиждаше, щеше да си поседи дълго на бара. Престоя му щеше да бъде много по-малко мъчителен, ако се намираше в приятна компания, затова макар и със закъснение, той се усмихна на момичето съвсем леко, може би малко студено. Това обаче помогна на вампирските му зъби да останат скрити, докато й говореше. Нещо, което беше много важно за тези като него.
- Може би някъде в сънищата ми – отговори й закачливо, натъртвайки на всяка дума с острия си акцент, присъщ на вампирите от старата страна. Човешките жени обаче, имаха навика да го бъркат с британски и беше изненадващо колко много им харесваше това – Аз съм Асейл.
Подаде ръката си, въпреки голямото разстояние между тях. Искаше да я предизвика да се премести сама до него, защото идеята той да отиде при нея, никак не го блазнеше. И както очакваше, момичето се поддаде на провокацията му, взе чашата си и се приближи достатъчно, за да сложи нежната си длан в неговата.
- Изабела – изчурулика сладко тя.
Аромата на кожата й го обля като топла лятна вълна и го предразположи още повече, заради което той издърпа стола до себе си и хвана галантно другата й ръка, за да й помогне да се качи. Не, че тя имаше нужда това. Беше по-скоро джентълменски жест, присъщ на възпитанието му.
Чашите им се докоснаха с мек звън, който най-вероятно само той долови, заради силната музика в заведението. Беше още рано, а и VIP зоната никога не се препълваше, но въпреки това той се чувстваше задушен и притиснат на това място. А може би това се дължеше на кокаина, които караше потта му да избива на ситни капчици по челото му и врата му. Яката на ризата му бе съвсем леко навлажнена, но иначе вида му бе безупречен. Изискан костюм, скъп часовник, лъскави обувки и прилежно сресана назад коса.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Позволяваше си да бъде ухажвана подобно на онези момичета, които срещаше непрекъснато в бара и които ненавиждаше. Позволяваше си да изглежда лесно достъпна, игрива, но едновременно с това не непременно евтина – никога нямаше да спечели интереса му, ако се принизеше до позицията на лека жена. Трябваше да уцели златната среда, правилната комбинация и освен това се надяваше на огромна доза късмет. Досега обстоятелствата бяха на нейна страна – никой не ги прекъсна, барманът тактично се бе оттеглил в другия край на помещението, поставяйки пред тях цяла бутилка висококачествен алкохол. В клуба непрекъснато влизаха клиенти, но сякаш Изабел и непознатия бяха попаднали в съвсем различна реалност, където съществуваха само те двамата, а думите, които изричах се отразяваха в пространството между тях. Момичето бе напрегнато, но малките жестове й идваха непринудено. Не беше трудно да достигне образа на хлътнала девойка, след като той бе дяволски привлекателен, притежаваше онзи омайващ чар, който вкарваше стотици жени като нея в леглото му и също толкова лесно ги разкарваше оттам. Но Изабел трябваше да се отличи от редицата представителки на нежния пол, които бяха минали пред погледа му и заедно с това да не издаде малката игра, която водеше. Започваше наистина да се превъплъщава в своя герой, приемаше дори фалшивото име като свое собствено, а умът й започна да рисува и доукрасява всякакви истории, с които да смекчи тишината между тях.
Елегантно седна на високия стол толкова близо, че краката й преднамерено или не се докосваха до неговите. Рамото й бе на височината на неговото, а трябваше да отметне водопада от коси, за да срещне погледа му. Скъпия кристал издрънча при поредната наздравица, но тя отпи твърде малко. Не й бе необходим алкохол, напротив, съзнанието й трябваше да е изчистено и трезво, готово да посрещне всякакви обрати, които можеха да последват тази вечер.
-Надявам се, по-често да ме посещавате в сънищата ми тогава – в мръсните ми сънища й се искаше да продължи, но бързо се скастри за своеволието. Не биваше да прибързва, а и не считаше за необходимо да го прелъстява, за да го убие в леглото си. Струваше й се прекалено жестоко и честно казано, непосилно. Въпреки това целеше с думите си да удължи приятния, забавен флирт между тях, с чиято помощ щеше да накара неловкостта между двама непознати да изчезне. Плъзна незабелязано единия си крак и голата й кожа се отърка в мекия плат на изискания му костюм. Забеляза светкавичната му реакция, но се направи, че не е видяла нищо и продължи да говори.
-Често ли идвате тук, Асейл? – не биваше да позволява тишината да ги погълне. А да изрече името му дойде толкова естествено, че се учуди на самата себе си. Разчиташе на привлекателния си вид, който бързо трябваше да бъде завършен и с няколко остроумни реплики от нейна страна. Но преди това. Посегна към стъклената чаша, ала с лакътя си, къде нарочно, къде без да иска, избута неговата чаша опасно към ръба на стъкления плот, а няколко секунди след това белезникавата течност се разля по сакото му. Мокрото петно заемаше застрашителни размери, а реакцията на Изабел бе светкавична. Дори и да искаше, нямаше да й се предостави по-удобен момент да осъществи физически контакт с него, което беше втората стъпка от мисията й за прелъстяването му.
Бързо се пресегна и свали сакото му, като се постара да докосне широките му рамена и силните му гърди повече пъти, отколкото бе необходимо. Пръстите й изкусно свалиха скъпата дреха, като се плъзгаха сладостно по тънкия плат на ризата отдолу.
-Много се извинявам, наистина – започна да реди цяла върволица от съжаления, а страните й почервеняха – ще ви се реванширам, само кажете как – тук вече се страхуваше, че е прекрачила невидимата граница и изглеждаше отчаяна в очите му, ала ситуацията бе или всичко, или нищо.

Assail

Assail
Admin

„Неволните“ й докосвания бяха по-ясни от всяка дума, с която би могла да му се предложи. И разбира се, по-ефикасни. Чувстваше как тръпката полазва гръбнака му всеки път, щом осъществяха контакт и това напрежение много бързо започна да се насъбира в слабините му. Не беше нужда! Вече се беше погрижил за нуждите си и то скоро, така че момичето не пораждаше нищо друго у него, освен едно неподправено първично мъжко желание.
Веднага се замисли над възможността да се усамотят в някоя от тоалетните. Това нямаше да е нещо необичайно за мястото. Необичайно? Ха, та то на практика бе създадено за това. „Желязната маска“ бе един от най-големите пазари на грехове в този град. Преподобния осигуряваше на клиентите си не само добра музика и качествен алкохол. На територията на клуба се продаваха най-разнообразни видове опиати, към които се причисляваха и елитните момичета, работещи във VIP зоната.
Човеците бяха луди по това място и ако Асейл можеше поне малко да търпи присъствието на тези плъхове без опашки, щеше да вземе пример от колегата си и да разрасне бизнеса. Само че той предпочете да разшири границите по съвсем различен начин и братовчедите му останаха безкрайно доволни, когато започна да поръчва и оръжия. Още не можеше да изтрие от спомените си сияещата мутра на Ивейл, когато пристигна последния модел снайпер, за който не спираше да говори от месеци. Беше толкова грижовен и нежен с него, че съвсем спокойно можеше да го сравни седем годишно момиче, което най-накрая е получило онази лъскава кукла Барби, с лика на любимата й героиня от поредната боза на Дисни.
Е, като изключим дребния факт, че в мечтите на братовчед му, пръсваше мозъка на някой нещастник с новата си играчка.
Мислите му се отвяха като облак дим и той се върна в реалността с кисела физиономия, докато сваляше сакото си. Въпреки, че то бе единственото намокрено в случая, вампира се чувстваше така, сякаш го бяха залели с кофа ледена вода, която охлади страстите на момента. Гледайки я как усилено търкаше скъпя плат с някаква салфетка, която щеше да се разпадне всеки момент, той се пресегна и грубо сграбчи дрехата от ръката й. Щеше да я съсипе, а той не възнамеряваше да й дава тази възможност. Вместо това я преметна на облегалката на празния стол от другата му страна.
- Не, не идвам често тук – „точно заради това“ добави на ум, но по сухия му тон можеше да се разбере какво точно има предвид.
Асейл не беше кой да е и аристократичното му потекло бе така ясно за вампирите, че направо го обграждаше като аура. Като пълноправен член на Глимерата, той демонстрираше изтънчен вкус и безупречни маниери. Един цигарен бар, с тежките си кожени кресла, отлежал алкохол и автентични кубински пури, бе много повече по вкуса му, отколкото тази … сбирщина на човешката похот? Не знаеше как по-точно да определи вълната от потни тела, които се движеха в ритъм на дансинга, притискайки се така осезаемо, сякаш бяха излезли от сцена на нискобюджетен еротичен филм.
- Няма проблем! Всичко е наред! – отвърна той с тон, който не създаваше точно такова усещане, но искаше просто да я спре, защото желанието му рязко се беше стопило.
Хвърли поредния бърз поглед към Хекс, която дори не си направи труда да му отвърне по същия начин, въпреки че със сигурност го беше усетила. Шефката на охраната беше един от най-странните вампири, които беше срещал, но в същото време беше достатъчно отговорна и професионална, за да го извика, когато Ривендж се появи, независимо личния си неприязън към Асейл. А ако преподобния се забавеше още малко, разговора съвсем нямаше да е приятен. Настроенията на нашето момче се меняха прекалено бързо, а кокаина само подклаждаше негативните му емоции.
Обърна се отново към … онова красивото нещо до себе си, както и да се казваше. Искаше да продължи разговора, но не толкова от учтивост, а по-скоро от раздразнение, породено от мълчанието. Но какво точно можеше да й каже?
- Ами ти? Често ли идваш тук?
Страхотна работа! Ако съществуваше награда за най-тъпа реплика, Марио Лопес и Клои Кардашиян щяха да изскочат от зад бара със статуетка в ръка, а от тавана да завалят конфети.
Отговора на въпроса му не беше труден за отгатване. Ако се съдеше по предизвикателното й облекло, тя с нищо не се различаваше от обичайните посетителки на клуба. Очите й обаче бяха нещо различно. И не, не говореше за похотливото пламъче в тях. Ако се абстрахираше от този факт, можеше да се закълне, че изглеждаха толкова дълбоки и пълни с нещо, което при други обстоятелства би оприличил като интелигентност, богата история с опит, дори сила. Нещо, което би успяло да събуди желание на само в члена му, а в самото му съзнание.
А може би всичко това се дължеше на високото количество кокаин в кръвта му, което караше мозъка му да функционира по съвсем различен начин.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Осъзна, че е прекалила, щом усети раздразнението му – бе като невидима вълна от емоции, която изневиделица я връхлетя. Често й се случваше напоследък, да предусеща емоциите на останалите, беше почти интуитивно, но никога не грешеше и винаги бе дяволски сигурна. Като този път, но прикри успешно собствените си чувства и поддържаше ролята на глуповата, сексапилна девойка, която лесно се слива с обстановката в клуба. Приличаше на онези отчаяни момичета, които можеше да забележи в ъглите на бара, седнали на сепаретата в компанията на по-възрастни мъже, на чиито ръце проблесваха скъпи часовници. Изабел бе отвратена от гледката, но естествено запази личното си отношение към тази порочна практика за себе си. Най-малко от всичко желаеше крехкия й план да се разпадне малко преди осъществяването му. Една погрешна стъпка, една накриво изречена дума, един малък детайл можеха да наклонят везните в погрешната посока и да си тръгне оттук нещастна. И разочарована, че се е провалила пред баща си. Дори и сега пред очите й изникваше строгото му, изсечено лице, студения поглед, който се смекчаваше единствено, когато Изабел изпълнеше поставената си задача.
Тръсна глава и се озова в реалността, където все още държеше остатъците от салфетката, а Асейл бе захвърлил сакото си на облегалката на стола, изнервен от неуспешните й опити да прикрие петното. Почувства се глупаво, хвърли салфетката някъде на бара и прибра ръката си плътно до тялото. Кожата й още пареше от хладното му докосване, макар да не разбираше източника на тези толкова силни емоции. Да стои около него изпълваше тялото й със смесица от сдържана гняв, любопитство и…сексуално желание, което се насъбираше и заплаваше да вземе връх и да направлява действията й. А това само би довело до катастрофа, непростима при това, баща й никога нямаше да я погледне, ако разбере, че е споделила леглото си с вампир, било то и в името на мисията. Макар Изабел да се съмняваше, че точно поставената задача бе причина да изпитва дяволско привличане към този мъж. Опита се да се овладее, да си припомни, че мразеше тези същества до мозъка на костите си и единствената причина да е тук в момента, е да заличи от настоящето Асейл. По дяволите, дори името му бе красиво и пасваше прекрасно на едрата му физика и онази загадъчност, смелост и дързост, които излъчваха очите му.
Осъзна, че е мълчала прекалено дълго, вперила погледа си някъде напред в пространството. Гласът му все още бе пропит с онази нотка на гняв, но далеч по-смекчена и заместена от много по-различни усещания.
-Не…не съвсем – отговори объркано. Беше се разсеяла и това явно си личеше, защото срещна объркания му поглед. Бе се изплъзнала от ролята на глуповато, евтино момиче, трябваше бързо да се концентрира върху настоящия момент. Проследи как оглежда късата й рокля и нямаше как да не разбере съмнението му, Изабел сякаш перфектно принадлежеше към това място, колкото и обидно да й се струваше в момента. Но нали точно този ефект бе търсила през цялото време? Защо започваше да се интересува какво ще си помисли за нея Асейл? След няколко часа дори нямаше да съществува на този свят, щеше да бъде изпратен далеч в Небитието.
-Още веднъж се извинявам за сакото ви – и се пресегна към своята чаша. Глътка от течността й вливаха онази смелост, която я превръщаше в друг човек.
-Искате ли да се махнем оттук? – направи знак с ръце, че музиката е прекалено силна, надявайки се да не отклони спонтанното й предложение. Защото нямаше представа как би се спасила от неловкостта, която щеше да настъпи, ако й откажеше. И тя не му даде време да помисли, а слезе от високия стол, грабна малката си чантичка и се запъти към изхода без да погледне зад себе си.

Assail

Assail
Admin

Не й отговори. Тя въобще не му предостави тази възможност и това го остави крайно изненадан от ситуацията. Постъпката й му се стори странна, предвид факта, че подхождаше на някоя прекалено самоуверена жена, която беше абсолютно сигурна, че мъжа ще тръгне като куче след нея. И докато преди пет минути бе готов да се закълне, че тя е точно такава, сега вече се чувстваше объркан. Имаше нещо странно в нея, което породи купища въпроси в главата му, но Асейл имаше прекалено важна работа, че да я последва, за да задоволява любопитството си.
Може би цял час по-късно, а дали всъщност не бяха два, вампира излезе бесен от задния вход на „желязната маска“ и тръшна толкова силно стоманената врата, че усети вибрациите от сблъсъка в собственото си тяло. Срещата не мина добре. Мамка му, беше си цяла катастрофа! Изнерви се толкова много, докато чакаше Ривендж, а тъпото копеле въобще не беше в по-добро настроение, когато се появи. Нещата бързо ескалираха и заплашваха да се превърнат в нещо много по-сериозно от словесни атаки, но в главата му беше останало достатъчно акъл, да не предизвиква един полусимпат, особено на негова територия. Не, Хекс и сенките бяха тук, а той беше достатъчно образован, за да знае що е това числено превъзходство.
Още с първата глътка свеж въздух, усети как сладострастния аромат на кожата й, изпълни дробовете му и несъзнателно продължи да ги разширява, докато не можеше да поеме повече. Беше я забравил. Не! Въобще не я беше запомнял! Беше готов да се закълне в това и все пак тялото му упорито спореше с него. Караше го да се чуди колко ли време го беше чакала и дали не си беше тръгнала с някой друг. О, хайде стига! На кого му пукаше за такива глупости?
Намръщен на себе си, Асейл тръгна към колата, която бе паркирал непосредствено близо до изхода. Без да сложи предпазния колан, той настъпи агресивно газта и се отдалечи рязко от клуба и проблемите си. Е, за второто поне се опита. Беше толкова ядосан, че въобще не забеляза онази малка невзрачна кола, която го следеше като сянка и не се откъсваше от него нито през безлюдните улички, нито когато се качиха на претъпкания главен път. Можеше и да е късно, но Ню Йорк не беше от градовете, които спяха.
Още беше пред дилема, дали да се прибере. Нощта тепърва започваше, но провала на плановете му бе крачка назад. И все пак, щеше да остане в плен на онези стъклени стени през целия ден. Не, не можеше да прекара и вечерта там. Имаше нужда от нещо … нещо разсейващо … нещо … Нааша! Да, една среднощна закуска щеше да му дойде толкова добре, а и тялото му веднага се оживи от идеята, че ще получи желаното облекчение, което му беше предлагано в клуба.
Направи рязък обратен завой, предизвиквай ругатните на шофьорите и с право. Ако някой го засечеше така неочаквано, особено докато е в това състояние, най-вероятно щеше да го догони с колата, само за да изпита удоволствието от кръвта му по кокалчетата на ръцете си. Но крайната му цел беше в противоположния край на града, където бяха всички онези скъпи семейни имения, много от които населявани от най-елитните членове на Глимерата. Имаше чувството, че вече усещаше вкуса на кръвта й върху езика си.
Мислите му обаче рязко секнаха, когато вниманието му бе привлечено от подобно изпълнение на неговото. Малката сива кола, на вид с нищо по-различна от всички останали на пътя, се завъртя рязко и тръгна след него. Чакай малко, не я ли беше видял вече на пътя тази вечер? Мамка му, имаше прекалено много такива на пътя, за да е сигурен, но инстинктите му подсказваха нещо.
- Какво по дяволите?
Отново смени посоката, но този път по-плавно. Вече нямаше значение къде отива, защото цялото му внимание бе погълнато от въпросната кола, която спокойно пусна още някой между тях, а после включи мигач и го последва, сякаш просто натам си отиваше. По-късно щеше да осъзнае, че дълбоко в себе си знаеше какво се случва, но мозъка му не бе готов да го приеме. Поне не и преди собствените му очи да го убедят.
Вече нямаше съмнение, че някой го следеше и Асейл веднага предприе мерки. Знаеше точно какво да направи в подобна ситуация и около пет минути по-късно вече спираше на паркинга пред любимия си цигарен бар. Слезе толкова спокойно от колата, че като нищо можеше да получи Оскар за главна мъжка роля. Оправи сакото си, което даде време на колата да се появи на хоризонта и да го види как с ленива походка завива зад ъгъла, където се намираше входа на заведението. Но вместо да влезе вътре, вампирът бързо продължи до кофите в края на затворената уличка и за секунда се дематериализира на покрива, от където можеше да следи както вратата, така и целия паркинг.
- Шибана малка кучка! – излезе като шепот от устата му, когато я видя да слиза от колата, но най-странното в случая бе, онази широка усмивка, която се бе разляла по лицето му, докато я наблюдаваше от високо.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

Assail

Assail
Admin

Асейл хвърли един последен поглед на огромния монитор, преди да облече сакото си. Свита между храстите, облечена в плътно яке с войнишка щампа, черен спортен клин и тъмна шапка, неговата малка преследвачка едва се забелязваше от охранителните му камери. Най-вероятно нямаше и да разбере, че е там, ако не знаеше какво да търси. Но да приближава картината към чаровно свъсеното й лице, притиснала бинокъл към очите си, бе толкова приятно занимание, че въобще не разбра кога бяха минали последните няколко часа до залеза. А и тя не помръдваше, не се изморяваше, не се отказваше. По необясними за него причини, това караше гърдите му да се издуват от гордост, която бе толкова неуместна за него, колкото и удоволствието, което му донасяше това нейно преследване.
Ама че смахната работа!
Слезе на долния етаж, където братовчедите му се храниха и така влезе в полезрението й нарочно. Искаше да го види готов за излизане и въпреки, че точно сега не трябваше да поглежда към мястото й, можеше да се закълне, че вече тича към колата си, която винаги оставаше безопасно далече, където той не можеше да я види. Да, беше й позволил да го преследва до собствения му дом, в което нямаше капка логика, но това продължаваше вече трета нощ и Асейл се чувства почти толкова пристрастен към тази игра, колкото към кокаина.
- Няма да се бавя много – информира ги, при което Ерик само кимна, а Ивейл даже не надигна глава от купата си – Бъдете готови, когато се върна!
Реално нямаше нужда да им го казва. Братовчедите знаеха, че тази вечер ще имат доставка и бяха готови дори и сега, но той искаше да даде малко повече време на преследвачката си. Не искаше да го изпусне точно сега, защото се опасяваше, че може да го намери по-късно, а беше крайно време да спре да се занимава с глупости и да се заеме за работа. И за целта, първо трябваше да я накара да се разкара по собствено желание. Разбира се, вампирът знаеше точно как да го направи.
Замота се още малко в гаража, но в крайна сметка нямаше цялата вечер на разположение. Беше време да потегля и когато се качи в колата, той отпраши с типичната за него мръсна газ, готов да се включи в ужасното градско движение. За момент се притесни, че това е причината да го изпусне, но двайсет минути по-късно, когато влезе в познатия скъп квартал, забеляза колата й не много далеч. На вид обикновената кола вече му беше по-позната от собствената му длан. Възможно най-невзрачната сива Хонда от коли под наем „При Еди“, взета от жена на име Изабела Санчес. Разбира се, след известни проверки установи, че името и документите са фалшиви, което още повече развихри пожара на любопитството му.
Паркира пред прекрасното имение в стар викториански стил и с ленива походка се отправи към входа. Само след едно позвъняване, възрастния доген отвори вратата и се поклони ниско на госта, а после отстъпи, за да го покани. Въведе го във всекидневната, където изпънала се като котка на дивана, стоеше Нааша в цялата си прелест. Облечена в безсрамно късата си бутикова рокля, тя носеше повече злато и диаманти по себе си, отколкото плат. Косата й бе вдигната в безупречен елегантен кок от нежно прикрепени къдрици, а перфектно нанесения грим я караше да изглежда като привидение. Беше болезнено красива и той сигурно щеше да прекарва всяка вечер между краката й, ако успяваше да събуди поне минимален интерес у него.
Усмивката му обаче говореше друго.
- Нааша – името й се откъсна от устните му като въздишка, а очите му се притвориха еротично – Ти си истински дар за очите ми!
Жената пред него се изкикоти сладко и запърха с мигли, но това не го интересуваше дори и една стотна колкото факта, че вече усещаше малката си преследвачка, притисната в сенките на един от по-далечните големи френски прозорци. Беше толкова обсебен от присъствието й, че дори не разбра какво му каза домакинката, но й се усмихна закачливо, докато тя се приближаваше към него. Като всяка надута кучка на Глимерата, тя му подаде ръката си и той галантно се наведе, за да я целуне.
Без да се бави, тя веднага повдигна въпроса.
- Нека се качим в покоите ми и …
- Не! – сряза я рязко той.
Джентълмен или не, знаеше какво иска любовницата му, а той с охота й го даваше. Все още държейки я за ръката, я придърпа рязко към себе си и другата му длан бързо се озова в красивия й кок. Асейл стисна меката й коса, дърпайки я назад така, че да оголи лебедовата й шия. Върха на носа му се плъзна по кадифената й кожа, вдишвайки дълбоко, но независимо с какво напълни ноздрите си, в съзнанието му бе запечатан аромата на друга жена. И вместо да й го покаже, той напрегна всичката си енергия и желание, които измамно щеше да препрати към Нааша.
- Не мога да чакам! – гласът му беше станал дрезгав от възбуда – Искам те тук! Веднага!
Тя му отговори със стон, който вампира пое между устните си, веднага щом я целуна. Устата му беше груба и алчна, езика му нагло покоряваше и той държеше цялата целувка под контрол, изпитвайки неземно удоволствие да упражнява властта си над нея.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

След случката в бара преди седмица, Изабел не можеше да спи спокойно – непрекъснато в съня й изникваше образа на Асейл и тези пронизващи сини очи бяха последното, което виждаше преди да се събуди, обляна в пот. Не разбираше защо не може да изкара вампира от мислите си, сякаш го усещаше непрекъснато до себе си, бе необяснимо чувство, което я преследваше в ежедневните й задължения и я подлудяваше. И, когато се събудеше в сумрака на собствената си стая, погледнеше към електронния часовник, който обозначаваше ясно четири часа сутринта, единственото, което изпитваше бе не страх, а желание. Първично желание, което не можеше да потуши, въпреки че бе прекарала нощта с мъж, лицето на вампира не преставаше да се появява пред нея, дори и в момента на собствената й кулминация, на върха на екстаза, тя отново мислеше за него. Изабел се опитваше да намери опора в логиката, докарваше се до изтощение всеки ден, за да не може да мисли за нищо, да изпразни съзнанието си и в същото време да се концентрира върху поставената задача. Защото изпълнението й значително се усложняваше и можеше да предвкуси недоволството на баща си.
За щастие, срещата в клуба не се оказа такъв голям неуспех, колкото изглеждаше на пръв поглед. Изабел бе крайно разочарована, че не видя едрата ми фигура да я последва извън бара, но после прецени, че ако се бе развило така, щеше да е прекалено лесно. Имаше нещо в този мъж, което издаваше, че ще е огромно предизвикателство. И точно това усещане тласкаше Изабел непрекъснато в негова посока. Бе се скрила в невзрачната си кола, специално пригодена да се слее с обстановката наоколо. И чакаше, притаила дъх, а сърцето й бе ускорило своя ритъм. Знаеше, че е рисковано, но не можеше да се прибере без да е опитала всичко възможно. Инатът й бе по-голям от разочарованието, че бе отхвърлена като жена, макар да можеше да се закълне, че бе усетила желанието му в онзи миг. Или се заблуждаваше, но това не биваше да я касае, тя не го искаше за свой любовник, желаеше неговата смърт.
Малката й кола безпроблемно се провираше измежду другите и Асейл я отведе в друг бар. Не видя едрата му фигура да влиза през входа, но реши да провери и предпазливо се измъкна от колата, приближавайки осветения вход. Дори не й мина през ума способността на вампирите да се дематериализират. Баща й не бе споменал подобна подробност или тя услужливо бе изскочила от съзнанието й в този момент. Потопи се в морето от силна музика и крясъци и се остави да я погълне изцяло.

Трети ден бе скрила дребното си тяло в раззеленилите се храсти с малък бинокъл в едната ръка. Косата й бе вдигната на опашка и скрита под тъмна шапка, а дрехите й отлично се сливаха с природата наоколо. Или поне така си мислеше. Идваше тук точно в часа на залеза, за да не изпусне възможността да го проследи. Отново. След като не успя да го открие в онзи клуб, осъзна, че е пратена за зелен хайвер и яростта й се засили десетократно. Лесно намери дома му, поне по детайлите, които й изпратиха нейните информатори. Ядно скръцна със зъби, когато забеляза фигурата му спокойно да се разхожда на долния етаж, след няколко минути входната врата се отвори и затвори и можеше да види лицето му. Изненадващо и за самата нея, зрението на Изабел в тъмнината се изостряше до нечовешки граници, но никога не му бе отдавала голямо значение.
Бързо се шмугна в колата си. Преследването продължаваше с пълна сила. Този път бе малко по-предпазлива, но за секунда щеше да го изгуби от погледа си, затова се постара да не увеличава прекалено много дистанцията между тях. Мракът погълна сивата хонда, правеше я незабележима, но Изабел изпитваше дразнещото усещане, че той я вижда. Тръсна глава и стисна по-силно волана. Капчици пот избиха по челото й, ала тялото й се тресеше от едва сдържан гняв, че този тип продължаваше толкова лесно да й се измъква под носа.
Колата спря пред огромно имение и Изабел паркира на около десет коли разстояние от него. Какво правеше тук? Любопитно огледа сградата, грабна бинокъла и с леки стъпки набираше преднина, следвайки го.  
Намери укритие зад едно многовековно дърво, което бе разперило клоните си едва ли не в имението. Огромните стъклени прозорци увеличаваха видимостта на Изабел и дори не й бе необходим бинокъл. Ако се напрегнеше, можеше да чуе откъсчлени думи.
Жена.
Пред погледа й изскочи невъобразима красавица. Бижутата искряха на пищния й бюст, а перфектната й фигура бе едва прикрита под къса рокля. Изабел изпита необяснима ревност щом видя Асейл да се приближава към нея. Грабна бинокъла и започна да се взира напрегнато. Какво ставаше? Какво правеше тук? Коя е тази? Любовници ли са? Куп емоции взривиха главата й. По начина, по който хубавицата спускаше погледа си върху него, Изабел можеше да заключи, че го желае. И вероятно желанието бе споделено. Че кой нямаше да иска да спи с нея, самата тя започваше да преосмисля сексуалността си. Очите й не премигваха, а щом зърна оголените кучешки зъби за малко да изпусне бинокъла. В имението имаше не един, а цели два вампира.
-Мамка му – извика по-силно, отколкото й се искаше и бързо се скри зад дървото.
Последното, което видя, бе страстната целувка, която я изпълни с неподозирана ревност.

Assail

Assail
Admin

Напълно отдаден на мисията си, а и също воден от вдървения си член, Асейл даваше сто и десет процента от себе си. Беше решен да разкара малката си преследвачка и колкото по-бързо се разгорещеше той, толкова по-бързо щеше да избяга тя. Не очакваше да напусне района без него, но поне щеше да се отдалечи достатъчно, за да може вампирът да се дематериализира, без да взима колата си и да свърши незаконната си работа, която вярваше, че е причината, момичето да го следи. Все пак, какво друго можеше да бъде?
Избута нетърпеливо Нааша назад, която в последния момент залитна и тупна страхотния си задник върху облегалката за ръце на дивана. Погледа, с който го гледаше отдолу, беше пропит с обожание и макар неговия да бе строг, горещата му страст прозираше ясно. Той не откъсна очи от нейните нито за секунда, докато ръката му нахално се провираше между бедрата й, които тя разтваряше охотно за него. И продължаваше да държи врата й извит, за да се наслаждаваше на гледката.
Очите й потъмняха от възбуда, щом той сграбчи вече влажните й бикини в юмрука си и с едно рязко дръпване скъса дъното им. Захвърли ненужното парче плат на земята, а после се върна върху топлата й женственост и я погали. Пръстите му се плъзнаха надолу, където сърцевината й ги засмука жадно и жената изви гръб, простенвайки името му. Беше толкова мека и податлива под допира му. Вампирът завъртя пръстите си, а палеца му се впи грубо в чувствителното й връхче, което започна да масажира ритмично. Стенанията й рязко зачестиха, което само засили глада му за тях и той не спря нито за секунда, докато не усети онова издайническо свиване, когато тя свърши шумно.
- Прекрасна си! – изръмжа възбудено срещу устните й и отново я целуна с онази дива страст.
Не й даде време да се съвземе. Не, публиката тръпнеше в очакване и той беше готов да й даде представлението на живота си. Надигна Нааша за косата, притискайки я към устните си, а после я хвърли върху дивана и я изгледа като хищник от високо, докато разкопчаваше колана си. Не се съблече! Просто дръпна надолу плата и члена му щръкна гордо пред нея в цялата си великолепна дължина. Асейл го обгърна и прокара ръката си през него, което го накара да се втвърди до болка.
- Искаш ли го? – гласът му излезе толкова задъхан, че едва го позна.
- Даааа – измърка жената и се заизвива, но това не му беше достатъчно.
Наведе се надолу, като отново сграбчи косата й и я опъна точно така, както най-много я възбуждаше.
- Помоли ми се! – заповяда рязко и очите му я притискаха да изпълни командата.
- Моля те – даже не се поколеба – Начукай ми го!
Усмивка проряза лицето му. Той се нахвърли върху нея, готов да изпълни молбата й и влезе толкова рязко, че виковете и на двамата се откъснаха с болка от гърдите им. Тялото му се задвижи бързо , до известна степен некоординирано, но вече просто не можеше да обуздае хълбоците си, които се блъскаха яростно в слабините й. Всеки мускул трептеше от наслада и цялата му кожа бе настръхнала. Никога до сега не се беше чувствал така с Нааша и в този момент го осъзна – нямаше нищо общо с нея!
Усещаше погледа на сладката си преследвачка така, както би усетил устните й по цялото си тяло. Това не беше част от плана! И все пак го изпълни с такъв огън, че Асейл вече не можеше да си го представеше по друг начин. Спомена за греховния аромат на кожата й го изпълни и напълно изключил връзката със съзнанието си, вампира отметна глава назад, стисна силно очи и оголи тези издължени от възбуда зъби, които се впиваха в долната му устна. Всичко беше толкова осезаемо, че направо щеше да се пръсне от наслада.
Той се изля с вик в женствеността й. Движенията му не спираха, даже не намалиха скоростта си. Оргазма се изтръгна насила от него, но той искаше още. Чувстваше още! И члена му се съгласи, защото го направи отново и продължи така, докато не го изцеди до последната капка. Дори не осъзна, че губи равновесието си. Просто се сгромоляса върху нея, а дългите й ръце се увиха като пепелянки около тялото му.
Не знаеше колко време останаха в това положение. Може би беше пет секунди, а може би бяха пет часа. В следващия момент обаче Асейл се осъзна и се отдръпна рязко от нея, което предизвика неодобрителното мънкане на жената под него. Роклята й се бе засукала като колан около кръста й и осеяните със ситни капчици пот гърди, стърчаха умолително нагоре с тъмно розовите си зърна, сякаш го предизвикваха да им обърне внимание. Но той не го направи! Вместо това се пресегна и нежно погали брадичката й.
- Отивам до банята, да се освежа, скъпа моя – гласът му можеше да мине за нежен.
- Не! Ела тук! – разхленчи се тя, като малко дете, с което винаги бе успявала да го отблъсне.
- Ще се върна след малко! – допълни той със същия тон, но това не можеше да се приеме двусмислено.
Просто си я отряза.
Без да поглежда навън, знаеше, че тя е там. Излезе по най-бързия начин от всекидневната, а щом се озова в банята, я заключи и пусна водата от чешмата шумно. Прибра момчето си на мястото му и отвори прозореца, от където се дематериализира, приемайки физическото си тяло точно зад малката си преследвачка. Ароматът й го удари в синусите и члена му изпулсира умолително зад ципа. Отправи няколко молитви към Скрайб Върджин, докато овладее демоните си.
Тя сякаш не го усещаше. Даже беше сигурен в това, защото вятъра духаше в негова посока, поднасяйки му сладострастното й ухание, вместо обратното. Неговата красавица все още държеше бинокъла си пред очите и по неориентираното въртене на главата й, можеше да се закълне, че го търси. Чакаше той да се появи на някой друг прозорец или обратно в хола, а дори не усети как бавно приближаваше. Накрая ги делеше само един дъх разстояние и не можеше да опише какво му костваше, да не я притисне в дървото и да я оправи още тук и сега.
НЕ! Мамка му не! Трябваше да я разкара, не да я чука!
Вместо това той се приведе към нея, предчувствайки с усмивка на лицето, как тя щеше да подскочи уплашено и да се блъсне в него, като прошепна с възбудена дрезгавина в ухото й.
- Хареса ли ти представлението?

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Ала целувката, на която бе станала свидетел, бе само прелюдия, към това, което предстоеше. Сексуалното желание бе нажежило въздуха и дори тя можеше да го усети, прилежно скрила тялото си зад масивното дърво, но очите й обхождаха помещението зад стъклените прозорци. Не чуваше думите им, но действията на Асейл бяха достатъчно красноречиви. Нима тази красавица бе неговата шелан? Изабел бе само частично посветена в обичаите на вампирите, които тайно намираше за красиви и изпълнение със смисъл, но пред баща си бе показала единствено огромното си презрение. С лекота успяваше да се преструва пред него, но вътрешно се раздираше от противоречиви мисли. С една част от съзнанието си, толкова миниатюрна, понякога дори не я усещаше, се чувстваше част от техния свят. Но това бе толкова невъзможно, че се чудеше дали е с всичкия си. Но в информацията, която бе получила не бе споменато никъде присъствието на жена в живота му и Рейвън се намираше на кръстопът. Остана неподвижна, чувството, че е натрапник й бе непознато и въпреки това усещаше едно неудобство, че не трябва да е тук и да става свидетел на интимните им моменти.
Устата й остана полуотворена, гърлото й пресъхна, щом видя как вампирът полага жената на дивана, докоснал с пръсти най-чувствителното й място. По дяволите, сцената пред нея бе толкова чувствена, наситена с еротика, че Рейвън усети притеснително напрежение да се загнездява между краката й. Страните й почервеняха, но не свали бинокъла, а остана втренчена в полупритворените очи на вампирката, в прекрасните й извивки, прехвърли поглед върху стегнатото тяло на Асейл, проследи движенията на ръцете му. Насладата, която й доставяше, се изливаше на талази и Рейвън можеше да се закълне, че сякаш тя се намираше на този диван в момента, бе обладана от внезапно изскочило, силно желание, което я остави бездиханна. Не можеше да повярва, че е възбудена, докато гледа как двама от най-заклетите й врагове взаимно си доставят удоволствие. И не можеше да откъсне очи от Асейл или по-конкретно, от някои негови части. При гледката тръпки полазиха по цялото й тяло, а за да намали поне малко задушаващото усещане пристъпи от крак на крак и свали за миг бинокъла. Беше ли нужно да го прави? Техните отношения не биха имали значение за мисията й, но когато отново върна погледа си натам, мъжът бе изчезнал. Секунди, прекарани в паника, може би минути. Трескаво обхождаше огромното имение, но къде се бе дянал? Как е възможно да успее да се скрие?
Твърд, познат глас погали ухото й и първата реакция на Рейвън бе самозащитата. Нали на това я бяха обучавали? Светкавичен удар в челюстта успя да го замае, а след него последва веднага удар в слабините. Беше бърза, както се очакваше от нея. Не мислеше, а действаше. Не бе видяла срещу кого стои, крайниците й сами се изопнаха напред и нанесоха няколко болезнени удара, които бяха възможни единствено, защото на нейна страна бе елементът на изненадата. Колкото и да усъвършенстваше бързината си, тя никога нямаше да достигне неговата.
Капчици кръв украсиха бледата му кожа и чак сега Рейвън се озова лице в лице с мишената си. Сините му очи проникваха в нея, още можеше да подуши силното сексуално желание, което от своя страна бе причина за нейната възбуда в момента. Страхуваше се, беше ядосана, но адреналинът само увеличаваше силата на поривите на тялото й.
-Трябва ли да си платя за него?-озъби се насреща, а с дясната си ръка незабелязано докосна острието на ножа, затъкнато на кръста й. Да го убие сега й се струваше едновременно брилянтен и ужасен план. Но ако го оставеше жив, трябваше да измисли достоверно обяснение за присъствието й тук и защо се държеше като перверзник, скрит зад дърветата.
-Приятелката ти е много красива – проговори най-сетне арогантно, като по този начин единственото, към което се стремеше, бе да прогони възбудата си. Не мръдна и на сантиметър, тялото й се опираше в неговото изкусително, сякаш искаше нещо, което умът и здравия разум забраняваха.

Assail

Assail
Admin

Не можеше да очаква, че ще пратят някое беззащитно зайче да го дебне. Не, това щеше да е прекалено наивно от негова страна, а Асейл не беше такъв. И въпреки това, остана направо втрещен, когато тя го атакува. Може би точно изненадата му бе причината за забавените му реакции. Но прано или късно, всеки мускул в тялото му се стегна, юмруците му се свиха и стисна челюстта си толкова силно, че можеше да усети напрежението между зъбите си. Просто му се искаше да вдигне ръка и да я …
Разширените му от ярост ноздри се изпълниха с нещо далеч по-неочаквано от атаката й. Той премига втрещено срещу нея и си пое още въздух, за да се убеди в случващото се, но ароматът на възбудата й беше толкова силен, че направо го замайваше. Не можеше да намери разумно обяснение за това и една странна мисъл пробяга през съзнанието му. Нима тя го следеше, просто защото го искаше? Не! Това беше нелепо и въобще не се връзваше с всичките усилия, които беше положила, да го дебне. Е, освен ако не беше по-луда и от самия него, но това едва ли беше възможно.
Трябваха му секунда две, за да се съвземе и отпусне. Не можеше да я удари. Грешка на езика! Не искаше да я удари! Вместо това, тялото му гореше все по-силно, в желанието си да притисне устни в нейните. Беше толкова трудно да се пребори с този инстинкт, който настойчиво го тласкаше напред и все пак успя. Дори на ръба, да изгуби напълно разсъдъка си, Асейл осъзнаваше, че ако се поддадеше на това желание, щеше да изгуби всичко. Или поне така се чувстваше, колкото и странно да звучеше.
Затова прочисти гърло и се опита да се съсредоточи над разговора, погълнат от неловкото мълчание.
- Първия път винаги е безплатен – отвърна й тихо той и съдейки по напрежението в гласа му, можеше все още да изглежда ядосан.
Друг беше въпроса, как щеше да го разтълкува тя. Последното нещо, което искаше обаче, бе тя да прозре нарастващото му желание към нея, толкова различно от онова така простичко привличане към тялото й, което бе изпитал при първата им среща. Не можеше да свали гарда си и да й позволи да се вмъкне в живота му, било то и само за една вечер. Само че съзнанието му тихичко нашепваше, че ако някога се поддадеше на привличането, то нямаше да приключи толкова бързо.
Трябваше да я разкара! Да се откъсне от нея, преди да е отровила изцяло съзнанието му.
- Само че се опасявам, че ще ти бъде и последен – о да, никога повече не искаше да прави секс пред нея. Чувстваше се пречупен под погледа й, въпреки че не беше тя тази, която го държеше в ръцете си – Крайно време е да се откажеш. Прекалено отчаяна си за моя вкус, а и приятелката ми е доста ревнива.
Надяваше се намесването на Нааша да я жегне толкова, колкото и самата му обида. Съзнанието му обаче, макар и избутано някъде в тъмните ъгли на главата му, крещеше отчаяно и го молеше да размисли.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

И тогава й проблесна. Единственият изход, който виждаше за възможен, за да не бъде разкрита. По дяволите, не искаше да го прави, но в противен случай трябваше да излезе бързо с обяснение какво правеше в задния двор на напълно непозната с бинокъл в ръка. Дори не помисли като вариант да разкрие истинската причина да  е тук, каквото и да направеше вампира, Рейвън бе прекалено горделива, за да предаде баща си. Но най-вече защото нямаше сили да се изправи за пореден път пред него и да види познатото разочарование в погледа му, което сякаш й нашепваше, че е непотребна, никому ненужна на този свят вещ. Майка й бе умряла или поне такава история се опитваха да й внушат, не бе виждала дори нейна снимка и фактът, че не познаваше дори и една малка частица от нея понякога я убиваше. Затова и с годините бе концентрирала усилията си върху баща си и мисията да бъде най-достойната за него. Полагаше двойно, не, тройно повече старание от останалите, работеше върху страховете и слабостите си и постепенно се превръщаше в малка мишена за убиване, на която обаче й убягваше кръвожадността и садичността, с която лесърите убиваха цивилни. Не можеше да си представи да го извършва по техния начин, ала бързо се опомни. Нима не се готвеше да убие и мъжа пред нея? Късно бе за разкаяния, Асейл бе билетът й към обществото на баща й и нямаше право на крачки назад.
Преглътна няколко хапливи реплики, но достатъчна радост й доставяше факта, че бе сритала вампирския му задник. Струйката кръв се стичаше по лицето му, но за жалост то си оставаше все така перфектно. Не можеше да се отърси от магнетичната му привлекателност, особено когато бе толкова близо до нея. Достатъчно близо, за да усети специфичния му аромат, който караше кожата й да настръхва, но не знаеше дали от възбуда или страх, или пък може би и двете. Тялото й се отдръпна от неговото и застана в защитническа позиция, сякаш се страхуваше, че ще я нападне. Сексуално. Защото виждаше гладът в очите му и част от нея ликуваше.
Нааша? Претенциозно име, което отлично отговаряше на носителката му. Пред очите на Рейвън изникнаха картините от преди малко, голото й тяло, което се разтапяше под силните ръце на Асейл. Прободе я непозната за нея ревност, която пренасочи като раздразнение и ярост. Трябваше непрекъснато да си припомня, че мрази вампирите, в противен случай щеше да последва съдбата на Нааша и да се отпусне в ръцете на Асейл.
-Не се отказвам лесно – проговори най-сетне. Щеше да го накара да повярва, че е толкова отчаяна и глупава да хлътне по него. Щеше да го накара да повярва, че тя е неговата малка преследвачка, която иска да спи с него. И никой нямаше да й попречи, дори и перфектни същества като Нааша. Рейвън обичаше конкуренцията, но не и когато се отнасяше до мъжко внимание. Впрочем, последните години не страдаше от липса на такова, проблемът бе, че тя не изпитваше никакъв интерес, никакво желание. До този момент. Не разбираше как Асейл е способен с един поглед да я накара да се чувства по този начин. Но и за първи път се сблъскваше със силната привлекателност, която излъчваха вампирите.
-Ще те преследвам, докато не бъдеш мой – имаше нещо налудничаво в думите й, но и нещо, което загатваше, че влага далеч по-различен смисъл в тях. Той наистина щеше да е нейн, но в ролята на жертвоприношение, необходимо й да се превърне в истински войн, в гордост за баща си.
Приближи се. Трябваше да изиграе добре картите си, колкото й трудно да бе да се преструва. Прокара пръст по омачканата му риза, избягвайки погледа му.
-Няма да те оставя намира, докато не се съгласиш да излезем. Изборът е твой дали ще бъде по лесния или трудния начин. И не е нужно приятелката ти да разбира – прошепна, съвсем близо до ухото му, а за да го достигне се наложи да се изправи на пръсти. Едрата му фигура нито за момент не я изплаши, а вероятно трябваше. Ако бе умна, щеше да побегне далеч от него.

Assail

Assail
Admin

За един много дълъг момент, Асейл остана неподвижен, вперил погледа си напред към къщата, но всъщност въобще не я виждаше. Очите му бяха слепи, а дробовете му категорично отказваха да функционират, даже сърцето му беше замряло. Единственото, което можеше да прави, бе да усеща ударите на нейното, докато гърдите й бяха притиснати в неговите. Думите й се блъскаха в стените на главата му, сякаш отчаяно се опитваха да избягат, но съзнанието му ги държеше в своя плен, за да ги повтаря отново и отново.
Тя беше напълно луда! Нашето момче винаги бе успявал да ги нацели, но този път направо удари джакпота с нея. Не беше чувал по-налудничаво нещо през живота си и в същото време усещаше едно необяснимо облекчение, което никак не се връзваше с цялата ситуация. Не искаше да мисли за това! Щеше да се почувства прекалено наивен и глупав, ако се признаеше за щастлив, но все пак желаеше тя да остане така непоклатима, защото имаше нещо в присъствието й, което го караше да се чувства несравнимо оживен.
Опита се да намери нещо логично, за което да се захване и мозъкът му веднага позволи да бъде излъгано, че всяко следващо действие, бе с цел разузнаване. Можеше просто да проникне в съзнанието й и да я накара да говори или пък да си тръгне и никога да не се върне отново, но той не избра да поеме по този път. Вместо това си позволи да бъде безразсъден, защото не можеше да преглътне желанието си.
Отне му доста време да се опомни. Както казваха обаче човеците – по-добре късно, отколкото никога.
Асейл сграбчи китките й и така рязко я блъсна в дървото, притискайки нежните й ръце над главата, че въздуха напусна дробовете й тежко и шумно. Единственото, за което съжаляваше в момента бе, че не притисна устните си в нейните, за да поеме всяко дихание в себе си. Това, че момента бе отминал, въобще не стопи желанието му и той притисна челото си в нейното, оказвайки силен натиск, сякаш се опитваше да се залепи за него или по-конкретно да стои на страна от изкушаващата й уста. Погледът му се мрежеше, докато гледаше очите й от толкова близо, а нейния пулс се усилваше и можеше да го усети по топлите вени на китките й. Нещо друго също се засили, но той се опитваше да не обръща внимание на аромата й.
Вместо това заговори с нисък тон, който приличаше много повече на ръмжене:
- Нямаш представа с кого си се захванала, малката!
Независимо как реагираше тялото й и каква заплаха беше той за нея, очите й продължаваха да горят така настойчиво. Имаше погледа на боец, непреклонен дори и пред страховете си, което можеше да се каже за прекалено малко хора, както жени, така и мъже. Силата й го изпълваше от главата до петите, сякаш току що бе забил кучешките си зъби във вената й и кръвта й бавно, но настойчиво се смесва с неговата. Опасяваше се, че ако натисне по-силно, щеше да премаже главата й между своята и дървото, а кръвта от ръцете й вече бе започнала да се отича и най-вероятно изтръпваха.
Това, че успя да спре устните си, въобще не важеше за други части от него. Смътно осъзна, че ерекцията му се притискаше в плоското й коремче и той неволно поклати бедрата си напред. Причерня му за момент, а после се озъби насреща й, изключително доволен, че сладката му преследвачка бе втренчила поглед в очите му, а не в зъбите.
- Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
И това се оказа много сериозен отговор, за който Асейл осъзна, че наистина чакаше отговор.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Преглъщаше тежко, опитвайки се да скрие възбудата си, но бе сигурна, че Асейл я усеща благодарение на вампирските си способности. И това, ако изобщо бе възможно, я възбуди още повече. Тялото й се извиваше под неговото, хванато в капан. Ръцете му бяха притиснали китките й и усещаше как изтръпват от загубата на кръв, но това бе просто сладко мъчение за нея. Кълнеше се, че видя горящото желание в очите му. И като потвърждение на мислите й, усети твърдината между краката си да се отърква настойчиво. Беше готов за нея, но очите му казваха друго. Виждаше скрита ярост, само не знаеше дали е насочена към нея. Челото му се допря до нейното. Беше прекалено близо, за да може да разсъждава трезво. Прекалено близко, за да успее да се справи с плътските си, неконтролируеми желания. Можеше да докосне устните му със своите, ако поиска, но впрягайки здравия си разум, успя да се въздържи. Въпреки, че цялото му тяло крещеше, че е ходеща опасност, Рейвън и за миг не почувства страх. Не искаше да се отдръпне, нито да избяга, а напротив – да я притисне по-силно в обятията си и да вземе всичко, което поиска от нея. Желанието бе станало толкова голямо, че чак болеше. Притисна бедрата си едно в друго, за да намали напрежението, насочило се на най-чувствителното й място. Не помогна, усещаше отъркващата се ерекция на Асейл, която предвещаваше безкрайни удоволствия. Преди минути, вече струващи й се като часове, бе видяла на какво е способен, обладавайки почти животински женския вампир. И Рейвън нямаше нищо против да направи същото с нея, точно тук до това дърво, на тази трева. Да разкъса дрехите й и да покори тялото й.
Забеляза връхчетата на вампирските му зъби, но не отдели поглед от неговия. Не биваше да показва страха си при вида на най-мощното му оръжие. Представяше си чувството да се забият в нежната кожа на шията й и несъзнателно потръпна под него.
-Не само мисля, убедена съм – не му остана длъжна, но сега не отговаряше в ролята на лудата преследвачка. Сега гласът идваше право от сърцето й, защото знаеше, че може да се справи с него, но не подозираше дали имаше силата да го убие, или ще иска да го задържи до себе си. Чувствата й, които до преди дни бяха ясно обозначение и подредени, сега представляваха жалка купчина от разбъркани емоции. Задачата й бе изтласкана на заден план, сега значение имаше единствено неговото ледено докосване. Тялото й излъчваше неподозирана топлина. Или идваше от неговото?
Прехапа долната си устна, докато не усети болка и тънка струйка кръв потече. Прокара език, облекчавайки болката, все още приковала погледа си във вампира. Сякаш го предизвикваше.
Внезапно уединението им бе нарушено от леки стъпки и покашляне. Рейвън светкавично се отблъсна от вампира или той я бе пуснал, заставайки изпънат като струна на сантиметри от нея. Пред тях стоеше вампирката от преди малко, вероятно търсеща своя възлюбен и очевидно не особено доволна в каква компания го намира. Погледът й бе насочен към Рейвън и преминаваше през всички нюанси на омразата и ненавистта. Бе готова да я убие още на място и то не, за да изпие кръвта й, вампирите рядко прибягваха към човешката, чийто вкус не ги удовлетворяваше, а и не притежаваше необходимите ценни качества.
-Здравей – пристъпи напред Рейвън. Нямаше да се остави да бъде прогонена сега, когато бе толкова близо до мишената си. Да, реалността се стовари като леден душ отгоре й, карайки я да се опомни. Подаде ръка напред, макар да се съмняваше, че жената щеше да отговори на поздрава й. Правеше се, че не вижда неловкостта между тримата, впусна се отново в безобидната си роля, от която така удобно бе избягала преди малко.

Assail

Assail
Admin

В първия момент, когато ги прекъснаха, Асейл изпита невероятно облекчение. Беше на крачка пред това да се наведе и да вкуси горещата червена капчица, която извираше от меката й устна и ухаеше така сладко. Това обаче беше само извинителна причина да потъне с езика си в устата й, което много бързо щеше да бъде последвано от друго потъване. И все пак, цялата тази лудост се оказа по-добрия вариант, когато вампирът се обърна и видя разкривеното от гняв лице на Нааша.
Червената лампичка в главата му светна при видът й, а когато малката му преследвачка пристъпи към вампирката, въпросното диодче направо се пръсна от напрежението. Без да влага и капка мисъл, контролиран от първичния си инстинкт, Асейл се пресегна и сграбчвайки за пореден път китката й, я издърпа зад себе си, прикривайки тялото й със своето. Това едва не накара очите на домакинката да изскочат и той осъзна, че може би бе действал прибързано, с което само я провокира.
- КАКВО СТАВА ТУК? – гласът й се извиси писклив и треперещ.
- Нааша, скъпа, успокой се! – въпреки милото обръщение, тонът му беше твърд и заповеден, а това въобще не се хареса на жената.
- Да се успокоя? – погледът й ставаше все по-луд, но поне бе спряла да крещи с цяло гърло, макар че все още не говореше нормално – Заради ТАЗИ ли?
Асейл не можеше да определи любовницата си като интелигентна, но защитната му реакция означаваше само едно и не можеше да излъже дори и нея. Друг беше въпроса, че сладката му преследвачка се опитваше да се измъкне от защитата на тялото му и да покаже колко голямо момиче е. Само дето това нямаше да й помогне сега! Женският вампир бе достатъчно силен, за да победи и човешки мъж, а при сериозна агресия, която можеше да бъде породена от … да кажем ревност, самият той не бе сигурен, какви са шансовете му срещу него. Беше чувал само митове за майки и шелани, които разкъсват войни със зъби, готови да защитават семейството си и въпреки че той не бе това за нея, нямаше никакво желание да тества теориите.
- Виж, трябва да поговорим. Защо не се върнеш обратно в къщата и аз … - опита се да я успокои, въпреки че не очакваше да постигне нещо.
- А защо ти не влезеш в къщата, пък аз да си поговоря с нея? – и това въобще не бе поднесено като въпрос, на което Асейл оголи зъби и изръмжа заплашително.
- Няма да я докосваш! – гласът му излезе по-рязък от очакваното, а тялото му започна да излъчва ледено дихание.
Точно това преля чашата. Нааша се хвърли върху него и бе трудно да разбере към кого точно бе насочен гневът й. Вампирът се опита да я отблъсне, без да я наранява и това бе най-голямата грешка, която допусна тази вечер. Тя бе готова да го убие в гнева си, но тъй като момичето бе главната й цел, просто го метна с нечовешка сила, запращайки го в дървото, в което до преди малко се бе притискал преследвачката си. Главата му се удари толкова силно, че всичко изчезна пред погледа му, превръщайки картината в едно безкрайно черно нищо.
Оглушителния писък смрази кръвта му и го върна към реалността. Асейл се надигна от земята, на която не бе осъзнал, че е паднал. А и нямаше значение, защото единственото, което главата му осмисляше в момента, бе разкрилата се сцена пред него. Двете лежаха на тревата. Нааша беше отгоре, заровила лице във врата на жертвата си, а аромата на човешка кръв го обгърна като отровен газ.
В този момент съзнанието му се отдели от тялото, извисявайки се високо над тях и той имаше чувството, че е просто свидетел на това, което се случваше. Видя се да скача като животно върху любовницата си я претърколи на земята, оказвайки се върху нея. Ръцете му стискаха гърлото й с такава ярост, че лицето му приличаше на демонична маска. Лунната светлина се отрази в незабелязаното до сега острие, което лежеше на тревата до тях. Асейл нямаше представа от къде се взе и по-късно щеше да навърже нещата, но сега даже не се опита да мисли. Просто се пресегна.
Очите на вампирката се разшириха от ужас и в погледа й можеше да се долови съжаления, което той обаче не можеше да види. Беше ясно, че тя е готова да спре и да се помири, но неговият механизъм нямаше бутон за изключване и преди да осъзнае, той отново беше в собствената си глава. Ръката му направи един рязък замах, с който преряза неустоимата лебедова шия на Нааша и докато я гледаше как се дави в собствената си кръв, само една мисъл го достигаше.
„Никой не можеше да пипа НЕГОВАТА жена!“

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Рейвън виждаше напиращия гняв в очите на Нааша, но дори той не успя да я уплаши. Отскубна се от ръцете на Асейл, който по незнайна за нея причина се опитваше да я избута зад масивното си тяло. Защитаваше ли я? Разбира се, той нямаше как да знае, че тя е изпратена, за да го убие и в момента само проправя пътя към собствената си смърт. Застанала зад него, Рейвън можеше да извади кинжала си и да го прободе с лекота, но осъзнаваше, че Асейл бе единственото, застанало между нея и кръвожадната вампирка и отстранеше ли го, със сигурност щеше да бъде разкъсана от яростното същество отпред. Това беше сякаш да подпише собствената си смъртна присъда, а на нея още не й се умираше. Можеше да разбере защо бе толкова ядосана, гледката, открила се пред очите й нямаше да се хареса дори и на една човешка жена. Но не можеше да разбере засиленото защитническо влияние на Асейл. И Рейвън отново долови този странен, но прекрасен аромат, излъчващ се от тялото му. Или бе полепнало по нейното? Сърцето й биеше до пръсване, но с мъка се отдели от него и застана на сантиметри от Нааша. 
И всичко оттук нататък се разви в рамките на части от секундата. Женския вампир отблъсна с лекота Асейл и се насочи към главната си цел. Очите на Рейвън се разшириха от ужас, но инстинктът за самосъхранение се задейства и момичето извади кинжала, втъкан в задната част на панталона й. Само че не прецени бързината на Нааша и острието потъна някъде в зелената трева. Силното й тяло събори това на Рейвън на земята, а очите й хвърляха гневни светкавици, ако можеше, щеше да я убие само с поглед. Момичето опитваше да се съпротивлява, но още отначало подозираше, че няма как да надвие един вампир и се мразеше, заради тази си слабост. Опитваше се всячески да й причини болка, но Нааша не се бави и впи кучешките си зъби във врата й. Рейвън извика от болка, а тялото й се изви дъгообразно. Усещаше как вампирът поема кръвта й, всмуквайки нежната кожа на врата й. Постепенно силите я напускаха, потъна в забвение, в отпускаща мъгла, която обви тялото й. Притвори очи и дори не усети кога Нааша вече не се намираше върху нея. След минута, Рейвън с мъка се надигна на лакти и гледката я свари неподготвена. Асейл бе застанал над безжизненото тяло на вампирката, а дълбоката рана на врата й свидетелстваше за събитията отпреди малко. Момичето помисли, че ще повърне, затова отклони поглед, вдишвайки дълбоко, ала необичайна, неприятна миризма бе наситила въздуха наоколо.
-Не беше нужно – проговори след векове. Опитваше се да стане на крака, но след загубата на кръв крайниците й бяха загубили всякаква чувствителност и просто се строполи отново на земята като торба с кокали. Не изпитваше съжаление към Нааша, но гледката не я караше да се почувства по-добре. Не можеше й да обвини Асейл, вече знаеше колко кръвожадни са вампирите. Впрочем, дори не успя да усети страх, толкова бе замаяна в момента.
- Защо? – единственият  въпрос, който се отрони от устните й. Чак сега успя да вдигне поглед и да срещне този на Асейл. Той обаче се бе заел да разчиства мястото на местопрестъплението. Рейвън подозираше, че след няколко минути няма да има и следа от кратката хватка. Сега се сети за изгубения кинжал и че се намира съвсем беззащитна пред него. Започна да рови из тревата, където мислеше, че го е изпуснала, но единственото, на което попадна бяха локви кръв, вероятно нейната собствена.

Assail

Assail
Admin

Главата му бучеше толкова силно, че нямаше да се изненада, ако се пръснеше всеки момент. На фона на всичката тази кръв, малко мозък нямаше да направи впечатление на никой, но Асейл все още се опитваше да остане цял. Подпъхна ножа в колана на панталона си и се зае първо с тялото на Нааша. Не искаше някой от догените й да излезе и да я намери. И без това си бе създал прекалено голям проблем в момента, за да се занимава и с някой от тях. Само дето малката му преследвачка никак не го улесняваше. Чуваше гласа й постоянно и знаеше, че мърмори нещо отстрани, но просто не можеше да я слуша.
- МЛЪКНИ! – кресна толкова рязко, че тя подскочи и го изгледа като потенциална заплаха, но това не успя да го смекчи – По дяволите, просто МЛЪКНИ!
Остави я вцепенена на двора, докато той притичваше до колата, носейки тялото на любовницата си. Отвори багажника и я метна грубо вътре, без да проявява повече уважение към нея, отколкото когато беше жива. Когато се върна до дървото, тя все още беше там, но пък и къде можеше да отиде, след като бе така наранена. Едва ли щеше да стигне достатъчно далеч и Асейл можеше само да се радва, че не се е опитала да избяга. Въпреки това я подхвана грубо, дърпайки я към колата си и накрая я натика със сила на седалката.
Извади аптечката и бързо облепи една квадратна марля с лейкопласт, а вече готовата превръзка залепи върху наранената й шия. Не бе осъзнал, че ръцете му треперят, докато не се опита да я сложи внимателно и му отне малко повече време, отколкото му се искаше. За щастие, тя поне бе спряла да се дърпа, което до някъде го улесни. Въпреки това затръшна вратата й ядосано, качи се на мястото на шофьора и отпраши с такава сила, че остави следи върху перфектната алея.
Сякаш безразсъдното му каране не бе достатъчно и Асейл извади телефона си.
- Да? – чу се студения глас на Вишъс, братът от личната охрана на краля.
- Нааша е мъртва! – кратко, точно, ясно.
- Мамка му – гласът му беше тих, но усещаше напрежението в него – Какво стана?
Вампирът се забави малко с отговора.
- Убих я! – което предизвика още ругатни от другата страна.
- Какво си направил? Защо?
- Нападна едно момиче – беше много пестелив в думите и се надяваше, че това ще стигне, но Ви започва да се изнервя, докато измъкваше думите.
- Какво момиче? Някоя от Глимерата или беше цивилна?
Асейл отново не отговори веднага. Въпреки бясната скорост, с която караше, той извърна поглед към красивата си преследвачка и за момент позволи на очите си да покажат притеснение.
- Не … тя, не … като нас …
- КАКВО?!? – е вече беше ядосан – УБИЛ СИ Я ЗАРАДИ НЯКОЯ ОТ ЧОВЕШКАТА РАСА? – гласът му се беше извисил толкова високо, че се чуваше така, сякаш беше на високоговорител – ТЯ НИ ТРЯБВАШЕ! ТИ ТРЯБВАШЕ ДА …
- ЗНАМ! – прекъсна го през зъби Асейл и продължи да следи пътя – Така се случи. Ще се оправя с нея!
- КАКВО ИМА ДА СЕ ОПРАВЯШ? ИЗТРИВАЙ Й СПОМЕНИТЕ И СЕ ОТЪРВАВАЙ ОТ НЕЯ!
Искаше да му каже, че това може и да не се наложи, но преди да си отвори даже устата, братът затвори. И инструкциите му бяха ясни, както и факта, че си бяха чиста команда. Само че Асейл не възнамеряваше да го послуша. Мамка му, беше прав и сигурно така щеше да е по-добре и за нея, но вместо да отбие колата и да го стори, той чувстваше как прелита през града и преди да се осъзнае, вече бе на тесния път за стъкления си дом на брега на река Хъдсън.
Спря направо пред входа, слезе, заобиколи колата, отвори вратата и по същия начин, по който я бе вкарал вътре, Асейл сграбчи със сила бицепса й и я издърпа. Момичето се олюля леко и може би щеше да падне, ако не я държеше толкова здраво. А може би трябваше да намали темпото, но влетя в къщата с нея като мълния.
Ерик и Ивейл скочиха от дивана, когато го видяха.
- В колата има тяло! – и нямаше нужда от повече обяснения, защото те знаеха какво да правят.
- Ами срещата? – изненада го Ерик.
Спря се пред стълбите за към спалнята си и му трябваше секунда, за да си спомни за какво ставаше въпрос. Трябваше да отиде да вземе наркотиците си и това не можеше да бъде отложено по никакъв начин. Стоката идваше по вода от друг град и ако не беше там в точния момент да я вземе, нямаше да получи нито нея, нито парите си. Изпусна една сочна псувня, преди да продължи нагоре.
- Отивайте! – Нааша щеше да полежи още малко в багажника. И без това не изглеждаше да й пречи – Ще дойда възможно най-бързо!
Не се задържа по-дълго, но и те не казаха нищо повече. Трябваше първо да се погрижи за малката си преследвачка и когато се качиха в спалнята, той я пусна пред вратата на банята и нареди.
- Събличай се!

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Чувстваше тялото си като желе, не можеше да помръдне, какво остава да се изправи на собствените си крака и да избяга оттук или още сега да приключи със задачата, забивайки острието на кинжала в студената плът на Асейл. Едва сега се сети, че оръжието й се губеше някъде из високата трева и стоеше напълно беззащитна, с изцедени сили. Дишането й бе накъсано, лицето й пребледняло, а когато допря двата си пръста върху китката си, установи, че й пулсът й бе забавен. Оказа се, че да те ухапе вампир изобщо не бе приятна работа и не водеше до нищо добро. Усещаше се, сякаш бе водила дванайсетчасова битка с армия безсмъртни, не подозираше, че недостигът на кръв може дотолкова да повлияе на едно тренирано човешко същество и да събори всичките й защити. Нямаше сили дори да изпита някакъв страх, когато Асейл впери сиво-сините си очи в нейните. Осъзна, че нещо много сериозно се бе объркало в изпълнението на задачата й и трябваше да докладва на баща си за смъртта на Нааша. Рейвън сви устни при мисълта каква щеше да е реакцията му, но замайването, причинено от ухапването бе успяло да притъпи всичките й емоции, обгръщайки я в плътна мъгла от спокойствие. Можеше просто да затвори очи и да се отпусне на това усещане, но червената лампичка светеше застрашително в главата й. Беше в опасност, напук на интуицията, която й нашепваше, че ако Асейл я искаше мъртва, просто щеше да я остави в ръцете на любовницата си, тя на драго сърце щеше да приеме възможността да приключи живота й. Но вместо това той бе убил някой от собствения си вид и Рейвън не можеше да открие мотивите му. За какво му бе притрябвало един човек? Хрумна й ужасяваща мисъл, която накара всяка частица от нея да се скове от ужас. Искаше да се възползва от нея и не непременно в сексуален план, не, щеше да я измъчва, да се подиграе с тялото й, да я накара да съжалява, че не е умряла в ръцете на Нааша.
Не успя да се отскубне от силните ръце на Асейл, който я натика в колата си. Смътно усети лепенката на врата си. Бе толкова уморена, че с трудност следеше думите на вампира, които ядно изричаше на някого по телефона. Единствено думите „Ще се оправя с нея.“ постигнаха своя ефект и я стреснаха, но не достатъчно, за да успее да се съвземе.
Не знаеше колко време са пътували, но много добре запомни стъклената сграда, пред която спряха. Влетяха със скоростта на светлината, което допълнително причини главоболия на Рейвън и сподави с мъка повика си да повърне на гладкия, излъскан под. По дяволите.
-Къде…къде ме водиш? – успя да промърмори, предъвквайки думите. Но никой не я чу или й обърна внимание.
Когато се огледа след минута осъзна, че се намират в стая. Предусещаше, че това е неговата стая, но очите й се взираха единствено в неговите. Търсеше смелост да продължи да стои на краката си и да изтърпи мъченията, които й бе подготвил. Не се сви уплашено, въпреки състоянието си борбения дух нямаше да я напусне никога. Пусна я в банята, краката й се допряха до студените плочки, а ръцете й пуснаха ризата му, в която здраво се бе вкопчила. Очите й гледаха объркано, но когато думите достигнаха до съзнанието му, изражението й рязко премина от сънливо и разсеяно към яростно.
-Няма! – кресна насреща. Не бе с всичкия си, загубата на кръв бе оказала влияние върху мисловните й процеси, осъзнаваше смътно какво отговаряше.
-Какво ще правиш с мен? Ще ме подложиш на някое от отвратителните си вампирски мъчения? Просто ме убий, няма да съм ти полезна – избърбори на един дъх, а брадичката й бе вирната високо във въздуха. Въпреки това тялото й бе свито в защитническа поза, а навсякъде се усещаше аромата на страха й.

Assail

Assail
Admin

Почувства се излъган … предаден. Въпреки, че тя не знаеше всичко, когато така категорично заяви, че ще се справи с него, Асейл го прие достатъчно сериозно, за да се разочарова в момента. Искаше му се тя да спази обещанието си и да продължи да го гледа със същото желание в тези горящи очи, но нещата бързо се бяха променили. И нима можеше да се изненадва? Страха беше нещо съвсем очаквано от хората, когато разберат, че пред тях стои един истински вампир. Очевидно тя не беше по-различна от останалите.
„Изтрий спомените й и я пусни! Така ще е по-добре и за двама ви!“
Въпреки правотата на подсъзнанието му, Асейл игнорира думите, така както виковете на момичето. Започна да дърпа дрехите, въпреки жалките й опити да се предпази от него. И сякаш с всяка следваща дреха, ножът в сърцето му потъваше още малко и още малко навътре. Мразеше я, за дето се страхуваше от него, мразеше я за дето му нямаше доверие и най-много я мразеше за това, че си мислеше, че ще я измъчва, само заради вампирската си природа. Беше съвсем различно да му каже, че е груб, агресивен, лош и тн. Това бяха неща, които можеше да промени и даже чувстваше, че би се опитал за нея, но биологичния му вид не беше въпрос на избор.
Ръцете му потрепнаха върху малките й бикини. Успяваше да се от свитото й голо тяло и отбранителната поза, но да ги махне му се стори прекалено и ненужно. Можеше да й позволи тази последна капчица уважение, затова се изправи и вече много по-внимателно я избута под душа. Водата, която пръсна върху двама им беше доста хладна, но щеше да я освежи и съвземе, доколкото беше възможно. Него … ами него само щеше да го намокри, но той сякаш не забелязваше тези неща. А и нямаше да се съблече! Това щеше да я уплаши допълнително и странно защо ли, той беше готов да й извие врата, но не и да остане гол пред нея. Сякаш това щеше да уязви и самия него.
Внимателно махна ластичката от косата й и се зае първо с нея. За щастие, там нямаше засъхнала кръв, която да направи миенето й още по-трудно, благодарение на защитата на шапката й. Докато нанасяше шампоан, Асейл си мислеше колко сладко бе седяла на малката й глава. Разтърка го до гъста пияна, а после взе душа и много внимателно я изми, така че мехурчетата да не доближат очите й.
Следващото на ход беше лицето й. Изглеждаше толкова красиво и нежно, особено когато беше така бледа, мокра и без грим. Харесваше му много повече от онази вечер в „Желязната маска“ и може би заради това вампирът положи особено внимание там. Намокри гъбата, с която търкаше собственото си тяло и с леки притискащи движения изми пребледнялата й кожа. Гледаше я и си мислеше колко много прилича на порцеланова кукла.
С врата й беше още по-внимателен, като изключим намокрянето на превръзката, което беше лоша идея, но и той не беше достатъчно компетентен. Внимателно попиваше око нея, като се спусна по раменете и към гърдите й, където следите избледняваха и изчезваха. Въпреки това, накрая сапуниса гъбата и изтърка нежно цялото й тяло, като не спираше да си повтаря, че в допира му нямаше нищо сексуално и в никакъв случай не бива мислите му да поемат в тази посока.
Когато приключи с нея, цялата беше настръхнала и потреперваше. На него също му беше студено или поне на тялото му, притиснато с мокрите кървави дрехи, но той не го усещаше. Беше прекалено зает с нейните нужди, затова се пресегна към рафта с хавлиите, от където взе една огромна и пухкава като облак. Обгърна я с нея и леко я разтри, а накрая я подпъхна под мишниците й и затъкна едното ъгълче така, че да не изпадне. Вече нямаше желание да я влачи, стискайки я за китката. Вместо това се наведе и силните му ръце я подхванаха под колената и главата, а само десетина минути по-късно я полагаше върху собственото си легло.
- Имам малко работа – не й дължеше обяснение и не знаеше защо го прави, но тя поне можеше да се опита да почерпи успокоение от липсата на ярост в гласа му. Това, което щеше да я притесни обаче, бяха появилите се в ръката му белезници – Ще се върна скоро – добави, докато закопчаваше едната й ръка за рамката на леглото. Когато се задърпа, той я изгледа строго – Спри! Знаеш, че ще го направя, така че просто спри! – и тя беше достатъчно умна да се досети, че това жално подобие на защита, нямаше да й помогне в случая.
Без да каже нищо повече, Асейл смени дрехите си по възможно най-бързия начин, забърса небрежно косата си с една кърпа и излезе. Три часа по-късно, отново беше вкъщи, следван от братовчедите му, но също така и доктор Джейн. Жената се бе съгласила да дойде, веднага щом чу за какво става въпрос и най-хубавото беше, че като човек тя прекрасно разбираше всичко и нямаше никакво намерение да споделя за визитата си на който и да е от братята. Ето защо се беше свързал точно с нея.
- Сложи храната в чинии и ги донеси горе – нареди той на Ерик, като остави торбите от „При Сал“ върху кухненския плот, заедно с голямата кошница „Lindt”, която бе купил от супермаркета по препоръки на жената до него – Заповядай – той й направи галантен жест и я подкани да го последва до спалнята.
Когато отвори вратата, го заля огромно облекчение. Въпреки, че не можеше да отиде никъде, той се радваше да я види точно там, където я беше оставил и най-важното – все още дишаше. Асейл докосна панела за осветлението, така че стаята се изпъни с мека жълтеникава светлина, която нямаше да дразни очите на малката му преследвачка. Д-р Джейн обаче забеляза белезниците и ахна.
- Това нужно ли е? – възмути се тя, а укорителния й поглед беше толкова остър, сякаш се караше на малко дете, а не на зрял вампир.
- Да! – отговори й студено той, въпреки че уважаваше жената, заради дързостта й. Напомняше му на неговата жена и погледът му се измести към нея – Имаше нож – „и щеше да го използва, ако бе имала възможността“ добави на ум.
Да, беше свързал две и две, но това не впечатли дребната руса жена по никакъв начин.
- Трябва да ги махнеш! – настоя тя, а категоричният й зелен поглед не се откъсна от него – За да мога да я прегледам.
Асейл изпсува тихо под носа си, докато се приближаваше до леглото. Момичето все още не беше казало нищо и това не беше типично за нея, но докато не буйстваше, той щеше да е доволен. С голямо нежелание измъкна малкото ключе от джоба си, а тя отдръпна ръка и разтри китката си, с което го накара да се почувства като животно. Наистина ли беше нужно да я връзва така?
Намръщи се и тръсна глава, като се отдалечи, а д-р Джейн отиде до леглото и му заговори, без да се обръщаш.
- А сега, ако обичаш ни остави насаме – и това не беше никакво предложение.
- Не! – отговора му беше толкова рязък и категоричен, че когато го погледна, лекарката ясно разбра, че той нямаше да я послуша за нищо на света.
Обвързаните вампири не оставяха женските си, независимо от ситуацията и тя го знаеше достатъчно добре, така че просто въздъхна и се обърна към момичето.
– Здравей – поздрава излезе толкова топъл от устните й, че Асейл можеше да го оприличи на майчина целувка – Аз съм д-р Джейн – усмивката й разкри два реда перфектно прави човешки зъби и добри намерения – Искам да те прегледам и ще започна от тук – посочи превръзката й – Окей?

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Всичко се случваше прекалено бързо и за жалост не по нейната воля. Не можеше да помръдне крайниците си, какво остава да се бие и да се защити в дом на вампири. Освен Асейл смътно помнеше фигурите на още двама, изпречили се на пътя й, но вече се съмняваше дали не бе плод на въображението й. От страх на човек му се привиждаха всякакви неща, а точно сега собственото й съзнание не бе много надежден източник. Не можеше да разчита и на тялото си, което бе напълно обездвижено и отслабено, а оръжието й отдавна бе захвърлено някъде, заедно с дрехите й и последните капчици й останали достойнство. Не можеше да се съпротивлява, беше пасивна фигура в цялата тази игра, сякаш се бе издигнала високо над тялото си и наблюдаваше отдалеч. Усети ледената струя по гърба си и изохка, но бързо установи, че именно студът облекчаваше болката й и събуждаше тялото й. Беше освежаващо, но не достатъчно, все още се бе отпуснала в силните ръце на Асейл и му позволяваше да прави с нея, каквото си пожелае. Мразеше се за своята безпомощност, но колкото повече се съпротивляваше, толкова по-зле ставаше, затова накрая се наслади на студения душ и прикриваше голото си тялото с ръце. За щастие бикините й си бяха на мястото, закривайки най-чувствената част от нея, най-съкровената, която не искаше да бъде омърсена от ръцете на вампира. Все още таеше неприязън и страх към него, тялото й бе настръхнало, очите й макар и бавно следяха движенията му и излъчваха предубеждение. За нейно учудване се възползва от голотата й, не прочете онова дяволско желание в погледа му, но вероятно не го привличаше застанала толкова слаба пред него, с разтреперени крайници и снижено самочувствие. Какво бе тя сега? Със сигурност не воин.
Не знаеше колко време бяха прекарали в банята, но когато я постави на леглото, изпита блажено спокойствие, свита между меките завивки. Когато смяташе, че всичко е приключило, усети студения метал около китката си, както и подрънкването на ключ. БЕЛЕЗНИЦИ. Той наистина ли смяташе да я окове като някакво животно за леглото? Само за момент погледът й се проясни и го прониза с цялата омраза, на която бе способна. Щеше да си отмъсти, обеща си мислено и стисна устни, за да не се разплаче от унижението, на което бе подложена.
-Върни се веднага, нещастник такъв – изкрещя, но Асейл вече затваряше вратата, оставяйки я сама, гола, унижена, завързана като домашен любимец.
Когато остана сама, сълзите започнаха да се търкалят по нежната й кожа една след друга, докато не изпадна в мощни ридания и цялото й тяло не се затресе. Плачеше от яд. От гняв. Чувстваше се прекалено нищожна, недостойна да изпълни задачата докрай. Не знаеше дали ще се измъкне оттук жива, да я води в дома си бе изключително голям риск за един вампир и щом го правеше, значи щеше да се подсигури, че няма да каже на никого.
В мъката си, Рейвън се бе унесла в безпаметен сън. Беше уморена, адски изморена, а леглото я приютяваше, малката и фигура се губеше сред купищата възглавници. Внезапно чу шум, а след това стъпки и сънено отвори очи, опитвайки се да запази самообладание. Видя усмихнатото лице на една…човешка жена? И Асейл, който я следваше неотлъчно. Откопча белезниците й и Рейвън светкавично прибра ръката до себе си, отвратена от лекото му докосване.
Искаше й се да каже толкова неща, докато слушаше разговора им, но гърлото й бе пресъхнало и от него не излизаше и звук. Д-р Джейн, както се бе представила милата жена пред нея, се приближи и докосна превръзката на врата й. Заболя я съвсем лекичко.
-Вода…м..оже ли…вода – заекваше Рейвън, докато се опитваше да оформи думите. Скоро получи това, което искаше и студената течност успокои гърлото й и навлажни устните й.
-Позволявам ви да правите, каквото поискате с мен. Някои хора – и погледна многозначително към Асейл – го правят и без позволението ми.
При което отпусна тялото си, оголвайки врата си, за да даде по-добър достъп на докторката. Усещаше тънките й пръсти по кожата си, чуваше откъсчлени фрази и след няколко минути и поставяне на нова лепенка, Рейвън отново лежеше сама на леглото. Нямаше сили да изговори каквото и да било повече, а смътно усети, как й дадоха да изпие нещо. Лекарство? Отрова? Вече нямаше значение. Поне тези дяволски белезници бяха свалени.

Assail

Assail
Admin

Беше направил каквото трябваше и въобще не се трогна от укорителния й поглед, нито пък от намекнатата забележа. Не възнамеряваше да я остави обляна в кръв и ако беше достатъчно разумна да се изкъпе сама, сега нямаше да има от какво да се оплаква. Въпреки това запази коментара за себе си, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стената, без да изпуска жените от поглед. Макар да бе повикал лечителката, защото й имаше несравнимо доверие, обвързания мъж в него настояваше да бди и пази това, което си беше негово.
Прегледа продължи сякаш цяла вечност. За щастие не се случи нищо странно. Д-р Джейн подхождаше с изключително внимание и въпреки, че това наистина го радваше, изпита дълбока ревност. Искаше той да се погрижи за нея. Да й смени превръзката. Да й даде вода. Да я попита как е. И още безброй неща, които малката му преследвачка едва ли щеше да му позволи. Хм … този прякор май не й отиваше вече. Едва ли щеше да го преследва, ако можеше да се измъкне от тук. Сигурно щеше да избяга далеч или да отиде при човешката полиция, със силно желание за отмъщение.
- Готови сме – оповести лечителката и прибра всичките си неща обратно в голямата кожена чанта, с която беше дошла. Усмихна се мило на момичето в леглото и стана бавно – Ако имаш нужда от мен, кажи на Асейл да ме повика. Ще дойда веднага, независимо от часа.
Неговата хубавица кимна послушно и д-р Джейн се отдалечи от леглото. Отиде в дъното на стаята до вампира, като заговори спокойно, но укорително.
- Не бива да я връзваш повече така – гласът и погледа й бяха строги, а той се възхищаваше на смелостта й, но не го показа.
- Няма да я връзвам, ако ме слуша! – въпреки, че говореше на нея, го каза достатъчно високо, така че и някои други хора да го чуят. После намали малко децибелите и позволи на притесненията си да се разкрият пред лечителката – Тя добре ли е?
- Мхм – увери го Джейн и хвърли един бърз поглед към леглото – Загубила е доста кръв, но тялото й вече е започнало да се възстановява. Това, което й дадох, ще й помогне да се съвземе по-бързо. Все пак е важно да си почива повече през следващите две три денонощия и мисля, че това ще е по-лесно, ако не я закопчаваш повече.
Айде пак …
- Няма – смъмри той, като виновно дете и заби поглед в земята.
- Добре – звучеше доволна – Сменяй превръзката редовно и гледай да не се мокри! – вампирът кимна и се нахока на ум, за дето не бе помислил за това, когато я къпа – Ако раната се възпали, ми се обади. Все пак не мисля, че има такава опасност. И не я оставяй да пресъхва! – гласът й отново бе станал по-остър и той го разбираше прекрасно.
- Ще се грижа добре за нея! – каза накрая сериозно и след като се стегна, кимна към вратата и заговори с типичния си заповеднически тон – А сега е време да си ходиш!
Джейн се обърна отново към леглото и сякаш за момент се поколеба. Състраданието й бе събудено към собственият й вид, но дълбоко в себе си знаеше, че независимо от грубата си натура, Асейл наистина щеше да се погрижи за нея. Нейният мъж не беше много по-различен от този тук и докато според много той не беше способен да изпитва чувства, д-р Уиткъм беше виждала една друга скрита негова страна, каквато имаше усещането, че и вампира до нея притежава.
- Обади ми се, ако нещо се случи! – каза тя заповедно, след което отвори вратата и излезе.
Асейл остана неподвижен. Все още стоеше до стената и наблюдаваше момичето, когато на вратата се почука. Знаеше кой е и не побърза да отвори. Не искаше да прекъсват този момент, но след минута се извъртя и излезе от стаята. Не възнамеряваше да пуска Ерик вътре, не и докато тя беше там. Просто взе сребърния поднос от ръцете, смъмри някакво подобие на благодарност, а братовчед му само кимна и изчезна.
Внесе храната вътре и я остави на нощното шкафче, което привлече вниманието й. Подноса беше огромен и въпреки това чиниите бяха така наблъскани, че всеки момент щяха да се изсипят. Не знаеше какво обича, затова бе поръчал три специалитета от пилешко, агнешко и телешко, всяко в различен ароматен сос и гарнитури от задушени зеленчуци, ориз и картофено пюре. Беше ги донесъл в кутии за вкъщи и сега небрежно изсипани в чиниите не изглеждаха толкова добре, но „При Сал“ предлагаха най-добрата храна в Колдуел и Асейл не би искал нищо друго за неговото момиче.
До основните ястия имаше също някаква крем супа и салата, по препоръка на сервитьорката. Прясно изпечените хлебчета а масло бяха в дървено панерче, а по средата на всичко това се намираше огромна чаша с току що изцеден портокалов сок. Вампирът се върна до вратата, където бе оставил огромната кошница с шоколади и след като всичко беше на лице, той се настани на ръба на леглото и започна да подбира ястията.
- Какво ще ядеш? – тонът му беше твърд и може би точно това породи недоволството й, но той даже не й даде възможност да му противоречи – Ще ядеш! – настоя той – Или ще натъпча всичко с пръст в гърлото ти, докато не можеш да дишаш повече!
Дооообре, може би трябваше да намери нов начин, да убеждаваха хората, но старите навици умираха малко трудно. Веднага след като го каза, му се щеше да бе подходил по-нежно, но вече беше късно. А и дълбоко в себе си знаеше, че ако тя го провокира достатъчно, щеше да изпълни заплахата си. Ето защо реши да замълчи. Взе агнешкото, което му изглеждаше най-изкушаващо и го постави в скута си, а после взе и вилицата и опита съвсем малко, преди да й даде. Да, беше вкусно и достойно за нея.
Настани се удобно с лице към нея, а после загреба солидно количество с вилицата и бързо го поднесе към устата й, преди да е накапал завивките.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Чувстваше се по-добре и се молеше това наистина да е така. Искаше още сега да се отскубне от това дяволско легло, да намери оръжието си и да накълца на парченца наглия вампир, който сега говореше в дъното на стаята с Джейн. Няколко пъти, уж незабелязано от скромната си компания, Рейвън се опита да стане или поне да намери с поглед това, което й трябваше. Някакво оръжие, каквото и да е. По дяволите, не виждаше нищо, а острият поглед на Асейл не я оставяше на спокойствие, пронизвайки я, директно достигайки до душата й. Една особена миризма се носеше в стаята, но реши, че просто идва от нейното изтерзано тяло или вследствие на кръвозагубата бе загубила нормалното си обоняние. Но това бе въпрос, с който щеше да се занимае късно, ако изобщо имаше „късно“. Но защо ще вика доктор да я прегледа, щом ще иска да я убие? Или играеше някакви извратени игрички и Джейн не беше никакъв доктор, или имаше по-големи, по-страшни планове за нея. И двете възможности я накараха да изтръпне от страх. Инстинктите й нашепваха да се махне оттам възможно най-бързо, но разумът й крещеше, че доникъде няма да стигне изнемощяла и без нищо, с което да се защити. Затова трябваше да зареже безразсъдството и да стисне зъби, понасяйки всички унижения, които й бе приготвил Асейл. Кой да знае, че вампирът в бара, със своя изискан костюм и скъп часовник, ще се окаже подобна отрепка?
Когато жената си тръгна, Рейвън с усилие сподави вика си. Искаше да се върне, да не в оставя в ръцете на този демон. Но от друга страна съществуваше голяма вероятност Джейн да е на страната на вампирите, а момичето не искаше да поема този риск. И най-вече не искаше да изглежда като страхливка. Щеше да изпълни задачата докрай и смелостта й бавно започна да се връща. А що се отнася до бурния й темперамент, той винаги си бе на мястото. Зарадва се, когато Асейл не посегна да върже ръцете й, китките й още бяха ожулени, но се кълнеше, че ако се приближи отново с металната дрънкулка щеше да издере очите му. Опитваше се да бъде кротка, но цялото й тяло жадуваше за отмъщение. Не искаше да лежи в мекото легло, което я унасяше, не искаше да яде от храната, чийто аромат изпълни стаята. Осъзна, че е дяволски гладна едва когато Асейл поднесе парчето агнешко към устата й, но инатът взе връх и Рейвън рязко отмести глава в другата посока, свивайки плътно устните си.
-Няма да ям, така че ще се наложи да използваш пръста си – осъзнавайки колко перверзно звучи, страните на Рейвън почервеняха. От срам, но и от гняв, че я бе принудил да лежи като малко дете и също така да я храни, сякаш няма две ръце, с които сама да го направи. Отново почувства онова сладорадостно привличане към вампира, напук на целия страх и напрежение, обзели тялото й. Искаше да се съпротивлява, да избяга от него, но същевременно искаше да се остави в силните му прегръдки. Сякаш имаше раздвоение на личността.
При повторен опит да напъха вилицата с агнешко в устата й, Рейвън блъсна ръката му и храната полетя по скъпите завивки. Ехидна усмивка заигра на устните й – знаеше, че го е ядосала и не можеше да скрие, че го направи нарочно. Сега очакваше реакцията му, вече не се страхуваше от смъртта, ако тя бе бърза, но докато настъпи, щеше да провери колко издръжливи бяха нервите на Асейл.
-Изпусна едно парче – проговори кротко, наблюдавайки разрастващото се петно без да направи каквото и да било да го предотврати. Чакаше избухването му с такова нетърпение, че за миг й мина през ума дяволската мисъл, че с нея нещо не е наред.

Assail

Assail
Admin

Колкото и да му се искаше да остане спокоен, провокациите й го тласкаха към ръба. Макар и със силен характер, Асейл лесно се поддаваше на демоните си. Ръката му го досърбя толкова силно, че вече започваше да забравя кой стои насреща му. Единственото, което виждаше, беше уголемяващото се петно, върху невероятните му чаршафи от естествена коприна. Мамка му, сигурно щеше да попие и в олекотената завивка, която се намираше под тях.
Наглата й усмивка беше това, което го довърши. Стисна толкова силно зъби, че една вена изскочи на челото му и запулсира яростно. Вампирът скочи рязко, което накара чинията в скута му да полети в неизвестна посока, но това вече нямаше значение. Гнева го беше погълнал, а и разликата между едно петно и двайсет, не му се виждаше толкова голяма, след като така или иначе вече бе мръсно. Това обаче не значеше, че ще остави да й се размине!
Обкрачил хълбоците й с крака, той я притисна с тежестта си и голямата му ръка сграбчи като менгеме деликатната й брадичка. Стисна я с такава сила, че устата й се разтвори, а ако продължеше още малко, като нищо щеше да счупи нещо. Дори не обърна внимание на ръцете й, които хванаха китката му, нито когато започна да го дере. Макар и къси, ноктите й потънаха в кожата му, а горещата кръв се стече по ключиците й. Това не я спря, нито пък него.
- До преди малко ме молеше да излезем на среща – напомни й той с обвинителен тон, докато свободната му ръка посягаше към подноса с храна – Какво точно очакваше?
Не й даде възможност, да му отговори. Грабна първото нещо, което усети под пръстите си и това се оказа голямо парче пилешко филе, обляно в тъмен гъбен сос. С обезумял поглед, Асейл го натика в устата й и го натисна толкова силно надолу, че я задави. Не знаеше дали е водена от чувството за оцеляване или просто от инат се опитваше да го изплюе, но не беше способен да се отдръпне. Вместо това запуши с длан устата й и когато тя продължи да се бори, вампирът накара всяко нещо в стаята да затрепти под силата на вика му.
- ДЪВЧИ! – яростно изрева в лицето й.
Отпусна леко хватката си, за да позволи на зъбите й да се движат. Колкото и страшен да беше в момента, това което я накара да изпълни командата, беше собствената му намеса в крехкото й човешко съзнание. Хората не можеха да противоречат на менталната му атака и тя го разбра по трудния начин. Виждаше ужаса в очите й, след като осъзна, че не можеше да му се противопостави, а той сякаш черпеше сили от надмощието си.
- Глътни! – нареди й след малко и макар гласът му да бе много по-тих, тонът си остана все така настоятелен, както и намесата му в крехкото й съзнание.
Усети преглъщането под пръстите си, но дълго време не помръдна. Просто се взираше в нея, а обезумелите му очи не можеха даже да мигнат. Беше като прикован от емоциите в погледа й, който успяха да породят чиста омраза в него. Да, мразеше я! Мразеше я за това, което го караше да прави!
Наведе се ниско, почти докосвайки устните й със своите.
- Добре дошла на нашата първа среща!
Шепота му се процеди като ръмжене през стиснатите му зъби. Асейл обаче бе прекалено бесен, за да продължи така, без да й прекърши врата. Знаеше, че в един момент просто ще му причернее пред очите и после няма да има контрол над тялото си, затова захвърли лицето й на една страна и се изправи рязко до леглото. Момичето се сви в края, бързайки да се отдалечи от него, но това нямаше да е проблем. Не можеше да я гледа, даже не искаше да диша същия въздух с нея, затова я остави сама в стаята, като тресна със замах врата след себе си.
Стигна до кабинета си, където можеше да провери нарастващите си сметки. Подобно нещо винаги помагаше в успокоението, но сега имаше нужда от нещо по-силно и той го намери в една малка стъкленица, която държеше във вътрешния джоб на сакото си.

https://black-dagger.bulgarianforum.net

raven.

raven.

Този път очакваше гнева му, но това не й попречи да се разтрепери при резките му движения. Опитваше се да запази малкото останало й достойнство и хладнокръвие и си наложи да остане неподвижна, единствено местейки очите си от лицето му към едрата му фигура и обратно. Асейл бе способен да й внуши едновременно хиляди противоположни чувства, откакто се срещна с него, Рейвън се люшкаше между дяволска възбуда, граничеща с отчаяние, и желанието да стисне врата му с дребните си ръце и завинаги да прекрати живота му. Едновременно я дразнеше и привличаше, толкова двуполюсни усещания, които я побъркваха, а да се бори с тях само допълнително й докарваше главоболие. Разтърка за пореден път слепоочието си, което пулсираше от болка.
Петното се бе просмукало във финия плат и за миг съжали за прекрасните завивки, но после си спомни защо точно го бе направила и яростта, която искаше да предизвика във вампира бе на лице. За всичко, което й бе причинил досега, щеше да си плати. Заканите й обаче трябваше да почакат, защото едрото му тяло обкрачи нейното, можеше да усети всяка една негова извивка и инстинктивно притисна своето към неговото, леко отърквайки се. Какво й ставаше? Държеше се като нимфоманка, жадна за секс, търсеща прости докосвания и ласки. Никога досега обаче някой от противоположния пол не й бе действал по този начин и вероятно имаше общо с принадлежността му към съвсем различен биологичен вид. Скоро нарастващата й възбуда премина в едва доловим страх и омраза. Толкова бързо усещанията й преминаваха едно в друго, че бе трудно да се уловят. Брадичката й се намираше между здравите му пръсти. По дяволите, причиняваше й болка. Опита се да се освободи, накрая отчаяно заби дългите си нокти в кожата му, но повърхностните рани, които му причини, изобщо не го впечатлиха, нито отклониха вниманието му. Очите му блестяха, нейните също. За миг между тях припламна искра и също така бързо бе потушена.
Опита се да измърмори нещо в отговор, но той не й даде шанс. Натъпка в устата й огромни парчета от храната без да се интересува, че дори и да искаше, не можеше да ги преглътне. Беше груб, садистичен, толкова гневен, че можеше на секундата да прекърши врата й само с едно движение. Не можеше да излъже, че в този момент се страхуваше от него. И го мразеше от дъното на сърцето си или се опитваше сама да се убеди в това. Внезапно усети в съзнанието си чуждо присъствие и колкото и да се съпротивляваше, вампирът успя да надделее, подчинявайки я на волята си. Боже, толкова го ненавиждаше за това колко слаба я караше да се чувства. Преглътна тежко, но храната отдавна бе загубила своя вкус. Когато Асейл най-накрая се отдръпна от нея, Рейвън побърза да се свие на кравай в края на леглото, помитайки завивките заедно със себе си. Тялото й трепереше неконтролируемо, очите й се бяха напълнили със сълзи, които с мъка преглъщаше, а погледът й блестеше от омраза, граничеща с лудост. Даде му да се разбере, че би го убила още сега, ако можеше. За нейн късмет, вампирът излезе от стаята и Рейвън можеше да остане сама, подреждайки мислите си. Все още не се бе възстановила напълно от кръвозагубата и бе прекалено слаба да влиза в открити хватки, нямаше оръжие, а сега и гордостта й си бе отишла. Но след като видя на какво бе способен, нямаше как да не бъде по-предпазлива. Никой не я бе предупредил за силата на ума им, на практика можеше да я превърне в свой роб, който стриктно да следва заповедите му.
Не заплака – трябваше да се стегне. Избърса остатъците от храната от лицето си. Все още се намираше по хавлия, макар тялото й отдавна да бе сухо. Стана с треперещи крака и отвори огромния гардероб в края на стаята. Разрови се из закачалките  - черни дрехи, размер XXXXL, предимно кожени панталони и черни тениски. Рейвън грабна една такава и с бързи движения смъкна хавлията и надяна тениската, която стигаше до колената й. Поне можеше да запази някакво приличие. Бързо затвори гардероба и провери ключалката. Беше заключена естествено, беше глупаво да си въобразява, че може да избяга току-така. Отиде до банята, но нямаше никакви прозорци. Огледа етажерката пред огледалото и веднага сграбчи бръснача, който й попадна пред погледа, от него щеше да стане прекрасно оръжие при самозащита. Стисна го в дясната си ръка, прикривайки го напълно с малките си пръсти и преди Асейл да се е върнал, легна на леглото отново. Храната до нея ухаеше невероятно и коремът й изкъркори, припомняйки й, че дори и да не искаше, трябваше да се храни, за да оцелее.
-Е, какво толкова – измърмори на себе си и лакомо се зае с пилешкото, което бе останало. Щеше да приключи бързо, не искаше да се храни пред него, но не можеше да се инати вечно. Тъкмо когато привършваше, усети присъствието му и рязко изпусна пилешкия бут на земята. Не искаше да го поглежда, толкова бе унизена. С бързи движения се отдръпна от чинията и стискайки здраво бръснача се отдалечи в другия край на леглото, без да го поглежда. Мълчеше. Не искаше дори да говори с него или да чува противния му глас.

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Black Dagger Brotherhood » Your first category » Your first forum » To burn with desire and keep quiet about it is the greatest punishment we can bring on ourselves.

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите